Историята на три жени, преживели домашно насилие

Те идват от различни части на света (Обединеното кралство, Кения и Палестина) и разказват своите истории за домашно насилие, за да насърчат други жени.

Всеки ден милиони жени по целия свят са жертви на домашно насилие, а тези тревожни цифри не могат да бъдат пренебрегнати. Според Световната здравна организация почти една трета от жените, които са имали връзка, заявяват, че са преживели някаква форма на сексуално или физическо насилие от страна на партньора си през живота си. Почти 40% от жените, които биват убивани по света, са жертви на партньорите си.

Глобалният брой на убийствата на жени се увеличава, а през 2019 г. се наблюдава вълна от протести срещу домашното насилие по целия свят. През септември миналата година в цяла Испания се проведоха демонстрации, след като 19 жени бяха убити от бившите си партньори. През октомври в Париж беше организирана акция ''die-in'' в знак на протест срещу смъртта на повече от 120 жени във Франция от началото на тази година, всички жертви на домашно насилие. В Русия протестите продължават, откакто някои форми на домашно насилие бяха декриминализирани през 2017 г. Важно е да се подчертае, че домашното насилие има много форми: то включва физическо, сексуално и психологическо насилие, но също така и принудително поведение, обсесивен контрол или лишаване от финансова независимост. По повод Международния ден срещу насилието над жени на ООН, 25 ноември, три жени от различни части на света (Обединеното кралство, Кения и Палестина) разказаха своите истории за домашно насилие. 

Хана, 36 години, от Обединеното кралство, е преживяла домашно насилие от страна на бившия си съпруг в продължение на повече от 4 години. Мъжът е осъден с условна присъда в началото на 2019 г. 

''В началото бяха дребни неща. Питаше ме ''Какво си облякла? Какво правиш? С кого говориш?'', което впоследствие се промени на: ''Не се обличай така, не прави това, не говори с тези хора''. После насилието стана физическо, но той винаги намираше извинение за поведенеито си: ''Много съжалявам, не знам какво ми стана, обичам те''. Понякога си тръгвах от вкъщи, но в един момент отидох в приют за жени и деца, жертви на насилие. Върнах се при него и накрая решихме да се оженим. В деня на сватбата той се опита да ме удуши, но дори в този момент си помислих: ''Трябва да продължиш, вече си тук''. Той продължи да се държи насилствено и след сватбата. Когато забременях с моя син, в един момент не издържах повече и си тръгнах. Той полудя, продължаваше да ме търси, беше много обиден. Помирихме се и родих детето, но нещата не се промениха. В един момент му казах: ''Не ме докосвай, спри да се държиш така'', а той ми отговори: ''Ти си ми жена, мога да правя каквото си искам''. Върнах се на работа, когато детето беше само на няколко месеца. Наложиха ми да премина обучение по домашното насилие, наречено ''Програмата за свобода''. В този момент лампата ми светна. Спомням си, че избухнах в сълзи, говореха за моя съпруг, бях разстроена. Бях отричала очевидното; домашното насилие беше около мен още като дете и мислех, че това е нещо нормално. След като си тръгнах, той започна да ме тормози и преследва. Бях ужасена. Веднъж ме проследи от работа до вкъщи и се озовах в болницата с рана на главата. В крайна сметка го арестуваха, осъдиха го условно и му наложиха ограничителна заповед за десет години. След като напуснах съпруга си, ходих на терапия в продължение на много години. След всичко, през което преминах, страдам от посттравматично стресово разстройство и имам пристъпи на паника. Но откакто бившият ми съпруг беше осъден, се чувствам по-стабилна. Сега мога да използвам личния си опит, за да помагам на други жени, които са жертви на домашно насилие.''

Рут, 36 години, от Кения, е била жертва на домашно насилие в продължение на 5 години. Сега е подала жалба, за да получи ограничителна заповед срещу съпруга си с помощта на FIDA Kenya, организация, свързана с Womankind Worldwide.

''Съпругът ми и аз бяхме женени в продължение на девет години. Той започна да се държи агресивно преди пет години, когато започна да пие. Прибираше се пиян, обиждаше ме пред децата и после започваше да ме бие. Няколко пъти напусках дома с децата, но впоследствие той идваше при мен, за да се извинява; родителите му също идваха да се извиняват и да ми казват, че той се е променил, след което аз се връщах вкъщи. Той обаче се преструваше пред мен, пред родителите ми, пред приятелите ми. Връщайки се обратно вкъщи, той отново започваше да бъде агресивен. Когато за последен път напуснах семейното ни жилище, бях бременна в петия месец. Съпругът ми се прибра пиян, започна да ме бие и да троши всичко. Удари ме по челото с метална пръчка. Взе нож и пред децата каза, че ще ни убие всички, а после ще се самоубие. Успяхме да избягаме. Трябваше да отида в болницата, където ми направиха 5 шева на челото. Към днешна дата съм бременна в осми месец и живея сама с другите си две деца. Случвало се е нощем да идва и да удря с юмруци по вратата на дома ни в продължение на часове, след което си тръгва. Страхувам се, защото не се знае какво бушува в главата му. Страхувам се, че може да дойде тук и да ни убие всички. От финансова гледна точка аз съм единствената отговорна, наистина е трудно. Децата ми знаят всичко, което се е случило, защото всичко, което ми е направил, е било пред очите им. Подадох жалба в полицията и чакам да отида в съда. Разказвам историята си, защото се надявам да насърча други жени да реагират и да продължат живота си.''

Маха, 22 години, от Палестина, е преживяла домашно насилие от страна на баща си от малка. Тя е получила подкрепа от Палестинската асоциация за семейно планиране и защита (PFPPA). 

''Спомням си, че баща ми започна да бие мен и сестрите ми, когато бяхме още много малки. Майка ми и баща ми много се караха, той винаги беше ядосан и контролираше парите, които харчехме. Тогава го оправдавах, казвах си, че се държи така, защото е стресиран от работата. Нещата се влошиха, когато ме оставиха на изпита в края на гимназията. Исках да се явя отново на изпита, но той ми каза, че ако го направя, ще се ожени за друга жена. Искаше да се омъжа, вместо да продължа да уча. Баща ми вече имаше намерение да се ожени отново, но когато казах, че искам да се явя отново на изпита, той използва това като извинение. Тогава стана по-агресивен към мен и към майка ми. След това не ни даваше никаква финансова помощ. Когато се явих отново на изпита, баща ми се опита да ме омъжи за човек, когото не познавах. Страхувах се, че историята ми ще се повтори, и че моите деца ще преживеят същото като мен. Една приятелка ми посъветва да отида в Палестинската асоциация за семейно планиране и защита, където се запознах със социален работник, който ми помогна да избегна брака и ми оказа голяма помощ благодарение на сесиите за консултиране. Впоследствие се включих и в програмата на PFPPA, която помага на жените да постигнат икономическа и финансова независимост, и благодарение на тях успях да посещавам курс по фотография и да си купя оборудване. Днес работя във фотографско студио и съм финансово независима. Асоциацията ми помогна да разбера, че навън има един по-различен свят. Разказвам историята си, защото има много млади жени, жертви на насилие, често в ситуации, които са много по-лоши от моята. Искам момичетата да разберат, че не трябва да мълчат. Вярвам, че всеки, който има мечта, трябва да се бори, за да я реализира.''

Източник: Емили Чан за Vogue Italy