30+ ¹⁷¹¹

Днес, когато погледът ми е освободен от розовия филтър на наивността, се питам: кога точно спонтанността на срещите се превърна в нещо толкова трудно осъществимо като преход през Алпите с бойна колесница? Когато бяхме малки приятелството беше въпрос на оцеляване. Когато си тийнейджърка, ти е нужна ''глутница", за да съществуваш. Трябва ти онази приятелка, с която да изпушиш една цигара зад блока или в голямото междучасие – не защото ти се пуши толкова, а защото самотата е твърде тежка за незрелите ти рамене. Не можеш да отидеш до магазина сама, не можеш да избягаш от час самосиндикално (твърде е скучно да си бунтовник в изолация), не можеш дори да решиш какъв цвят блуза ти отива без консилиум в пробната. Тогава другото човешко същество беше патерица за личната ни неувереност.

Салданa надмина рекорда на Скарлет Йохансон в боксофиса, за да се превърне в най-печелившата актриса на всички времена, благодарение на продължаващия успех на "Аватар: Огън и пепел".

Дисциплината не се ражда в моменти на вдъхновение, а в онези тихи мигове, когато никой не гледа и нищо не ни подтиква отвън. Тя се проявява, когато избираме да продължим, въпреки умората, съмненията и липсата на аплодисменти. Именно там започва истинската промяна.

Всеки от нас понякога се оплаква, ядосва се или вижда негативната страна на нещата. Но, какво се случва, когато партньорът ни е вечно недоволен от заобикалящата го среда, хората и живота, който води? В началото това може да изглежда, като временен период или просто ''характер'', но с времето постоянният негативизъм започва да влияе на връзката и на нашето собствено емоционално състояние.

Понякога ни връхлитат усещания, които нямат логично обяснение. Място, което никога не сме посещавали, но познаваме до болка. Лице на непознат, което ни кара да настръхнем. Страх или тъга без причина. Дали това са просто игри на въображението или тихи спомени от друг живот?

Той просто се появява, стои неподвижно, обран е откъм излишни приказки и някак си успява да бъде най-впечатляващият мъж в залата. Килиън излъчва стил и притежава естествено хладнокръвие. 

Има един тих глас в теб, който не крещи, не настоява, не обяснява, а просто знае. Интуицията не идва с логика и доказателства, а се появява, като внезапно усещане от типа на свиване на стомаха, тръпки по гърба или странно спокойствие насред хаоса. Точно поради тази причина толкова често я бъркаме със страх или ни се струва, че си внушаваме.

Когато времето е ограничено и решенията трябва да се вземат бързо, логическото мислене и системата за елиминиране могат да бъдат спасителни. Тези техники помагат да отсеем неподходящите опции и да фокусираме вниманието си върху най-правилното решение.

Никой не ти казва официално кога ставаш възрастен. Няма церемония, няма и сертификат.

Женското съзнание е изключително дълбоко и интуитивно. Именно затова понякога то става сцена на мисли, които се появяват неканени, въртят се в ума и създават вътрешно напрежение. Тези натрапчиви мисли често изглеждат логични, но всъщност объркват и подкопават увереността ни. Добрата новина е, че когато ги разпознаем можем да си върнем контрола.

От векове хората възприемат смъртта, като окончателна точка. Но в много духовни учения тя е описвана не като край, а като ''преминаване''; момент, в който съзнанието напуска тялото и продължава пътя си в друго измерение на съществуване. Смята се, че в мига след последния си дъх човек не изчезва, а навлиза в пространство на тишина и осъзнаване. Там времето губи значение, а преживеният живот се разгръща, като спомен, изпълнен с уроци, избори и последствия.

​Във вторник прокуратурата в Испания официално потвърди, че започва разследване по твърдения за сексуално насилие, упражнено от Хулио Иглесиас върху две жени от бившия му персонал. Двете жени са идентифицирани като домашна помощница и рехабилитатор, работили в именията му в Доминиканската република и на Бахамите. Те твърдят, че през 2021 г. са били подложени на сексуален натиск и насилие от страна на Иглесиас, подпомаган от негови преки подчинени. Едната от тях описва детайлно пред медиите системен сексуален тормоз, на който е била подлагана почти всяка вечер.