Шарън Стоун: Мъжете си мислят, че контролират всичко, но забравят, че ние сме тези, които накрая взимат решенията

21 август 2025

Шарън Стоун, актрисата, която разтърси киното през 90-те, се завръща на 67 години – по-свободна и пряма от всякога. В този период на зряло спокойствие, тя говори пред испанския Harper's Bazaar за женствеността, славата, изкуството, политиката и най-трудното завоевание – това на самата себе си.

Има гласове, които не е нужно да повишават тон, за да бъдат чути; присъствия, които преминават през десетилетия, без да искат разрешение или да се оправдават, че все още съществуват. Шарън Стоун е най-яркият пример. В нея има непокътната сила, която оцелява отвъд славата, красотата и мита. Абсолютна икона на 90-те, оцеляла след самата себе си и след една индустрия, която е искала да я извае по свой вкус, днес тя се показва без филтри: честна, уязвима и директна. Тази смес от яснота и бунтарство винаги я е съпътствала. Не само в детството ѝ, но и когато Холивуд се е опитал да я пречупи, когато славата се е превърнала в златна клетка или когато болестта – и инсултът – са ѝ отнели половината лице. Сега тя отново сияе със силата на човек, който никога не е спирал да вярва в себе си, като отражение на жена, успяла да се преоткрие, да прегърне същността си и да превърне хода на времето в свой съюзник. С всяка поява, с всеки жест, Шарън напомня на света, че талантът няма срок на годност.

Eric Michael Roy/Harper's Bazaar España

На този етап от живота си, как бихте дефинирали какво означава да си жена?

Това е страхотен въпрос. Много хора спорят по него в момента, но не мисля, че имам отговор. Мога да опиша само себе си, не целия пол. Би било абсурдно да се опитвам да опиша всички мъже, нали?

А коя част от себе си трябваше да защитавате, за да не позволите да ви изваят според мъжкия морал?

Всичко. Когато бях дете, баща ми ми викаше от улицата, където играех: ''Оставяш тези момчета да те побеждават, защото искаш да те харесат. Върни се там и им сритай задниците, не ги оставяй да те победят, защото искаш да им се харесаш." И аз се връщах там да им наритам задниците. Правех го и в киното, но истината е, че мъжете не харесват, когато го правиш.

Срещала ли сте подкрепа от други жени по пътя си?

Разбира се, имаше жени, които ме съветваха: ''Трябва да направиш това, за да се защитиш и да запазиш част от себе си, да останеш вярна на това, което си", и тези жени бяха много важни и влиятелни в живота ми. Много от тях бяха властни жени - идваха, хващаха ме за ръката и ми даваха съвет. По някакъв начин тези жени спасиха живота ми.

През последните години овластяването и феминистката борба победиха токсичната мъжественост. Вярвате ли в това?

Разбира се. Понякога имаме тези алтруистични моменти на жени, които вдъхновяват и са важни. Нещо много по-голямо от всичко, с което мъжкият свят може да повлияе негативно. Въпреки че си мислят, че контролират всичко, мъжете забравят, че ние сме тези, които накрая взимат решенията. Един ден може би ще се събудят и ще осъзнаят това – че ние решаваме дали те ще се родят, ние мислим за себе си, дори когато са в утробата... Ние сме архитектите на този свят. Наречете го Майката Земя, Майката Природа, Майката Гея...

Eric Michael Roy/Harper's Bazaar España

Казвате, че единствените граници са тези, които природата определя. Защо правителствата настояват да издигат стени, да депортират имигранти и да създават неравенство, както се случва сега в САЩ?

Няма значение какво се случва сега. Вижте колко хора са вярвали, че са най-важното нещо на света, включително аз. Има хора, които ще кажат, че Шарън Стоун е била господарката на 90-те и в много отношения можех да вляза в стаята и да накарам хората да направят почти всичко. Това беше един вид абсурдната и нездрава сила на славата. Една вечер отидох на парти, на което не ми се ходеше, но имах договор, който ме задължаваше да присъствам - нямаше да ми платят, ако не отида; казах на екипа си, които отговаряха за прическата и грима: ''Който направи най-щурото нещо, печели". Е, аз накарах всички мъже на партито да ми дадат вратовръзките си. Тръгнах си с 50.

Шарън Стоун можеше да прави каквото си иска...

Аз не използвах славата си за да бъда жестока или гадна. Подстригах се и всички си направиха същата прическа. Заради тази ми сила се наложи да бъда заглушена и поставена в черния списък. Но истината е, че ако славата е голяма и истинска, тя остава.

Eric Michael Roy/Harper's Bazaar España

Какво имате предвид?

Имам предвид, че някои превърнаха славата в бизнес, и това подпали огъня. Когато известните личности започнаха да използват славата си, за да влияят на света, политиците си помислиха: ''Майната им! Ще правим риалити програми. Нямаме нужда от звезди. Те навлизат в нашата територия. Нека обикновените хора бъдат звезди". И така се роди популярната личност, която е посредствена: получихме О. Джей Симпсън, Пъф Деди, получихме безброй хора като Кардашиян! Баба ми ме попита: ''Скъпа, не разбирам, каква е тяхната професия?" Аз ѝ отговорих: ''Не знам, бабо, нямам отговор на това". Тяхната професия е да бъдат известни. Риалити предаванията, OnlyFans и порнографията се превърнаха в идеята за това какво означава да станеш известен. Вече не е нужно да имаш талант или професия. Не е нужно да пееш: те ти слагат autotune. Не е нужно да танцуваш: заобиколен си от добри танцьори. Не е нужно да си актриса: можеш да влезеш в някое реалити или да се снимаш гола. А когато една истинска актриса се появи гола във филм, я сравняват с това, поставят я в рамка и я унижават. Това отнема качествата на таланта.

Работата ли е вашата религия?

Моята религия е да вървя по пътя на живота си с възможно най-голямата почтеност. Има дни, в които ме боли седалищния нерв, изтощена съм, може би лекарствата на моята възраст не са напълно достатъчни и всичко е много по-трудно. Ако един нормален човек се чувства зле, го питат дали има нужда от лекарства или почивка. Но като Шарън Стоун, ме критикуват двойно, казват ми, че съм кучка, защото това не се вписва в образа. Когато си красива, известна, успешна... не ти е позволено да се чувстваш зле, нито да остаряваш, нито да боледуваш. Нивото на изискване е екстремно. Не смей да се оплакваш, все пак имаш привилегирован и перфектен живот, и ако се оплачеш, те наказват. Опитвам се да се справям, защото даровете, които са ми дадени, също са крайни, но не винаги се получава. Понякога се провалям, и когато се провалям, го усещам по-интензивно.

Eric Michael Roy/Harper's Bazaar España

Какво място заема рисуването в живота ви?

От много малка рисувах стенописи заедно с леля ми Вон, която беше моят ментор. Тя беше невероятна жена: красива, мъдра, с две магистърски степени и двустранна мастектомия, истинска фурия. Тя ме научи да чета, да рисувам, да обичам изкуството. Дължа на нея второто си име и мисля, че нейният дух живее в мен. Завърнах се към рисуването по време на пандемията. Това е нещо, което ми помага да се изразявам; необходимост е, просто е част от мен, от душата ми. Беше като да се срещна отново с леля ми, като завръщане у дома.

Трябваше ли да простите на Холивуд или на себе си?

Да. На всички. Многократно.

Преди няколко дни качихте селфи в Instagram, на което показвате истинското си лице и написахте: ''Тук съм!". Важно послание за останалите жени.

Когато бях на 14, паднах от кон, който дълго време ме влачи и това остави дълбок и твърд белег на врата ми. Отидох при един пластичен хирург, който разполагаше с нова апаратура. С нея той можеше да влезе отвътре и да освободи врата ми, да опъне кожата и да коригира челюстта. Той също така предлагаше да оправи и клепачите ми, които се бяха отпуснали след инсулта, тъй като тогава половината ми лице беше увиснало.

Лекарят ми предложи да направи всичко това безплатно, ако кажа публично, че си правя фейслифтинг при него. Аз не исках това. Исках само да коригирам последствията от травмата, а не да се подлагам на козметична процедура. Той отказа да ми помогне, ако не се съглася с условията му.

Това много ме разочарова, защото други лекари все още не владееха тази техника. Въпреки това реших да приема себе си такава, каквато съм. Почувствах, че хората, особено жените, оценяват, че съм останала с лицето, което Бог ми е дал. Аз не искам да променям лицето си, както толкова много млади жени правят сега и за което са аплодирани.

Родена съм с идеално симетрично лице, едно от най-редките на планетата. И един ден половината от лицето ми увисна. Трябваше да се науча да ходя, да говоря, да си спомням... Загубих фотографската си памет.

Моето послание към всички млади момичета е следното: вие сте вече перфектни! Вие вземате своите идеално красиви лица и ги правите несъвършени. Сега, ако животът ви е травмирал и искате да коригирате нещо — действайте, затова са професионалистите. Но ако някой от моята индустрия ви казва, че не сте достатъчни, това е защото той проектира собствената си несигурност върху вас.

Ние, актьорите, изобразяваме човешкото състояние, а не съвършенството. А в човечеството няма такова нещо като съвършенство. Трябваше вече да сме го осъзнали.