Подписано от Нели: Защото изкуството е честност

Някои месеци отразяват времето, докато други ни канят към промяна. Септември винаги се е усещал като двете заедно: тихо обръщане на страницата, където нещо остава от топлината на лятото, но нещо по-дълбоко започва да се вълнува напред.

Този септември за мен е повече от страница. Той е първата глава на нещо напълно ново за мен в личен план.
В професионален също, защото поставям основните и началото на тази малко по-различна рубрика.

Наскоро говорих с една приятелка, която мъдро ми посочи, че ако не излизаме от зоната си на комфорт и ако не правим неща, от които се страхуваме, тогава не можем да израстем. Не просто е добре да предизвикваш себе си, а е напълно задължително.

Растежът рядко се случва в зоната на комфорт. Промяната, когато е вкоренена в цел, не е нещо, от което да се страхуваме. Така се развиваме, не далеч от това, което сме, а по-близо до това, което ни е писано да станем. Дълго време се страхувах от тази промяна в личен план, но ето че я направих. Предстои да видя дали съм взела правилното решение или не. За жалост това е единственият път да разберем. Отдавна се каня да ви пиша. Не защото трябва, а защото чувствам нужда да се обърна към вас лично.

В света на медиите, и особено в сферата на изкуството, културата, модата - "топлата вода" отдавна е открита. Всички големи издания имат своите традиции – от "писмото на редактора" до лични колонки. Аз искам да създам нещо наше. Искам да си говоря с вас от първо лице, без филтър, без клишета и без ненужна помпозност. Както съм го правила всеки път в текстовете си.

Преди да продължим, искам да споделя една мисъл, която ме вълнува особено силно. В нашeто забързано ежедневие, където информацията е достъпна само на един клик разстояние, изкушението да се ''препише" е огромно. Изключително е лесно да копираш. Понякога дори е и съблазняващо. Просто защото може. Вместо да се вдъхновиш, да се разровиш в дълбочина и да създадеш нещо свое, е толкова лесно просто да вземеш чуждото. За съжаление, виждам как тази тенденция се превръща в норма. Все по-често забелязвам как много от така наречените колеги в медиите сякаш са спрели да използват сетивата си. Спрели са да мислят, да творят, да се вдъхновяват. Заглавията се повтарят, идеите са клиширани, а жълтият тон, който доскоро беше запазена марка на таблоидите, вече се прокрадва дори в сериозни, авторитетни издания. 

В този септември бих искала да ви пожелая здрава, успешна и спокойна учебна година - на децата ви, но и на вас.

Винаги съм казвала, и не нещо повече, вярвам в това, че няма никакво значение къде си завършил основното и средното образование. Понякога няма значение дали имаш и висше образование. Понякога животът ти може да продължи далеч извън пределите на България, например в Испания, Франция, Холандия или САЩ. Един ден никой на работното ти място няма да те пита за оценките ти от входното ниво по "Човек и природа", нито от кое училище идваш. Това, което има значение, са уменията, опитът и личностното развитие, което си придобил след завършване на училище.

Оценките от основното и средното училище са само моментна снимка на твоето състояние в даден период. Те отразяват знанията ти по конкретни предмети към определен момент, но не могат да предскажат бъдещия ти живот. В реалния свят, компаниите и работодателите не търсят хора, които помнят наизуст уроци, а такива, които могат да решават проблеми, да работят в екип и да се адаптират към променяща се среда. Хора, които да бъдат гъвкави.

Аз съм Нели Славова, главен редактор на High View Art. Преди всичко обаче съм човек, който обича да създава и да споделя. Давам ви обещанието си, че ще бъда честна. Защото изкуството е честност.

Сложих снимка на Сара Джесика Паркър, която тук е в ролята си на Кари Брадшоу, защото наскоро изгледах отново всички сезони на ''Сексът и градът''. И защото обичам тази жена.