Ще ми липсваш, Тузара! Ще ми липсва мъжката ти енергия!

Когато излезе дългоочакваният House of Gucci, за който се изписа толкова много, останах учудена, че има такива остри критики по негов адрес и сюжет.
Не съм го гледала все още и не бих могла да взема отношение, но и това ще се случи.
Идвам, за да поговорим за нещо, което също бе толкова чакано от милиони зрители в цял свят и за което също се изговориха доста неща преди неговия старт.
Гледах първите два епизода на And Just Like That, а ако вие не сте го направили, отстъпете назад, защото в текста ще се съдържат разни спойлери.
Да започнем с доброто, което ми направи впечатление.
Първо, чест прави на актьорския състав и сценаристите, че Кари, Миранда и Шарлот не се правят на някакви инфантилни, глуповато-млади версии на себе си.
Били сме свидетели на всякакви опити за продължения и понякога е имало разочароващи изпълнения.
Трите приятелки са такива, каквито са, в подножието на своите петдесет.
При това красиви петдесет.
Нима само те имат бръчки, торбички под очите, виснала кожа, сиви коси? Сериозно, само те трите ли ги имат?
Не разбирам защо трябваше да бъдат разпъвани на кръст, за това, че остаряването е естествен процес, продължение на пътя ни, част от живота ти и ако имаме късмет, всички ще остареем.
Остаряването е благословия, а не лош израстък, който трябва незабавно да премахнем.
Остаряването е факт и по-добре да приемем с достойнство и благородство този факт, вместо да ставаме жалки и нелепи в опит да го скрием или по-лошо, да се преструваме, че не е настъпило.
Трите жени са великолепни!

На следващо място, хареса ми, че отново усетих химията между героините. Колкото и време да е минало, това са златните момичета. Това са владелките на Ню Йорк. Това са приятелките. Това са жените, които си говорят за всичко. Разбира се, темите се променят според възрастта и според случващото се във всеки един етап от живота ти, нагласите ти, приоритетите ти, състоянието ти и не на последно място случващото се в света. Намесена е ковид темата, за която също е добре да не се преструваме, че съществува.
Сериалът винаги е бил с красива опаковка и бляскава визия, с най-внушителните тоалети и въобще стилистика, но ключовото в това шоу, е, че то никога не се е отклонявало от действителността. То си беше там, в обувки Маноло Бланик, Джими Чу или Лобутен, но здраво стъпило на земята! Непоклатимо. Непоколебимо.
Решително. Но и уязвимо, понякога уплашено, наранено или обидено. В живота също е така, има от всичко. Точно както във всеки един епизод на Сексът и градът имаше от сладостта, но и от горчилката.

Хареса ми особено много, че макар и цяла година да говорим за отсъствието на Ким Катрал, a.k.a. Саманта Джоунс, последната всъщност си е там.
Тази тема също не е сметена под килима. Нали разбирате колко глупаво би било да се правят, че Саматна никога не е била част от тази компания? Да се преструват, че и тя не съществува? Или може би нарочно да не изговарят името ù като това на Волдемор от Хари Потър. Стига глупости, разбира се, че Саманта е там и е жива, и вероятно по-късно ще се присъедини към всичко.
Поне в това искам да вярвам.
От двата епизода става ясно, че Саманта е сменила адреса си и вече живее в Лондон. Позагубили са връзка, не са много стабилни, не се чуват сега, раздалечени са, но има намек за отворена врата, а не бетонират зид. Нима така не е и в живота?
Уви, понякога се караме с приятелите си или пътищата ни се разделят безпричинно, но това не значи край на отношенията.

Сега може би идва ред на нещо, което в целия текст се опитвам да избегна. Не ми се говори за това. Мозъкът ми го отхвърля и не иска да го проумее. Не е честно. Не съм готова за това.
Не съм готова да се сбогувам с Тузара. Не бях. В края на първи епизод Джон Престън почина, а аз стоях на дивана потънала в сълзи, защото реакцията на Кари беше супер реалистична.
Беше животът отново. Но не като бръчките, разпаднатото приятелство или пръскането на ръцете с дезинфектант. Този път знаеш, че нещата не са поправими. Джон си отиде. И признавам си, ако за Саманта не ми пукаше чак толкова, то за Джон все едно взеха нещо от мен.
Голяма част от този сериал принадлежи на тяхната любовна история, която за всички сезони мина през всичко.
Сексът и градът или продължението And Just Like That не е изчерпано с четири или три приятелки, които пият вино в ресторант или обядват заедно.
В цялата тази епоха имаше една дълбока история и тя принадлежи на Кари и Тузара.
Кари беше с много мъже, имаше всякакви връзки, включително с алкохолик, художник, с Ейдън, излиза няколко пъти и с джазмен, среща се с Бон Джоуви, Матю Макконъхи, Брадли Купър и Джъстин Теру, но Крис Нот не може да бъде засенчен от никого.
Неговата екранна смърт е непрежалима и определено оценката ми е слаба за това решение, чието и да е било то.
Двойката Кари и Тузара и в частност Мистър Биг имаше още какво да даде на образа си, на половинката си и на сериала.
Варианти за развитие можеше да има, но сценаристите са предпочели сбогом и смърт.
Може би трябва да видим Кари сама? Но защо трябва да гледаме как би живяла една петдесетгодишна жена, вдовица, която няма деца? Какъв би бил урокът за нас? Вероятно трябва да видим и в какво се преобразяват приятелствата след такива събития.
Какъв път поема оттук нататък Кари?
Добро намигване към психичното здраве беше и вметката - това, че не плачеш с глас пред публика, равно ли е, че не страдаш? Разбира се, че не.
След такъв първи епизод трудно продължаваш към втори. Има една буца, заседнала в гърлото и страх - дано не ми се случи това на мен, дано ме подмине.
Дано моята любов не изчезне внезапно, за един ден, за няколко часа, просто ей така.
Петдесет, какво са петдесет, когато имаш толкова мечти за постигане.
За мен си остава утехата, че винаги, когато поискам, мога да се върна към първи, втори, трети или който и да е сезон на Сексът и градът, за да видя моята златна двойка отново заедно. И мистър Биг, който казва: "Здравей, малката!"
Сякаш се обръщаше към мен.