Цветно ⁸¹⁵²

Ако сте получили имейл от нигерийски банкер, бизнес магнат или правителствен служител, който търси помощта ви за прехвърляне на голяма сума пари към вашата банкова сметка, вероятно ще сте скептични. Но може би само вие, защото както се казва "За всеки влак си има пътници".

Живеем така сякаш имаме безкрайно много дни пред нас. Живеем, мислейки, че един ден когато... ще направя това или онова, но дните летят. Лека-полека разбираш, че не са безкрайни.

Вълкът е подивял човек, от когото и куче не става.

Животът е труден, понякога лош. Живеем в такива години... Но ти не бъди със живота на нож, обичай го, вярвай му, сине!

Ето как да си как да си върнете любовта, след като сте скъсали според зодиакалния си знак.

Баба ми беше чудесна жена. Нежна и същевременно силна, тя за мен е олицетворение на най-големият боец, който съм срещала, освен майка ми. Расла е по време на войни и бедност, само с един родител, още като малка изпитала блудкавия горчив вкус на реалността, но е непоколебима.

Лятото е хамак. Венец на главата на момиче. Дървен кей. Домашна лимонада. Пясъчен дворец. Бебе в леген на тревата. Шарен пояс. Сапунени мехури. Прости мисли. Къси изречения. Песъчинки в леглото. Лунички. Коса, която съхне под слънцето. Топла кожа. Солена кожа. Докосване на топла кожа под хладни чаршафи. Кошница за пикник. Любов в купа сено. 

Пъстри и забавни, следващите кадри са способни да предизвикат усмивка у всеки. Те покозват как Аля Чаглар (Alya Chaglar) създава оптични илюзии, използвайки плодове, зеленчуци и цветя, които играят ролята на облекло на нейната и 3-годишна дъщеря Стефани.

Романът "451 градуса по Фаренхайт" на Рей Бредбъри описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. Името на романа-антиутопия идва от химическото свойство на хартията да се самозапалва при температура 451° F (232,78° C).

Ето един разговор с Бог, в който става ясно, че за всичко, което ни се случва, той има ясно обяснение. 

Една жена трябвало да прекара няколко часа на едно летище, за да изчака полета си. Тя си купила книга и пакет бисквити. Докато четяла, до нея седнал млад мъж. Той протегнал ръка и без да се срамува, започнал да взема бисквитки от пакетчето, стоящо между тях. Една след друга те изчезвали в устата му.

През целия си живот се опитвах да се свия. Да се смаля. Да стана по-тиха. По-малко чувствителна. По-малко да споря. По-малко да се привързвам. Да се нуждая от по-малко. Защото не исках да бъда ничий товар. Не исках да искам твърде много от хората около себе си. Не исках да ги отблъсквам.