Главният редактор Нели разговаря със стилиста Гергана Петровска: ''Съвременната жена се нуждае от гъвкави решения, без да прави компромис между стил и комфорт''
От Нели Славова
Всеки от нас се е изправял пред дилемата "какво да облека". За някои това е ежедневен кратък размисъл, а за други - истински стрес. Но какво би било, ако имахме до себе си опитен водач, моден навигатор в лабиринта на тенденциите и личния стил?
В това интервю ви срещам с Гергана Петровска, стилист, чиято мисия е да превърне обличането от стрес в удоволствие, като помага на жените да открият своята индивидуалност и да се чувстват уверени в кожата си. Нейният подход е базиран на разбирането на правилата, за да можем след това съзнателно да ги интерпретираме в своя полза. Като стилист, Гергана не просто следва модните повели, а учи жените как да разбират своята фигура, да изграждат смислени комбинации и да инвестират разумно във функционален и красив гардероб.
Как би дефинирала личния стил и как той се различава от следването на модните тенденции?
Модата и стилът често се употребяват като синоними, но това са различни понятия. Модата е постоянно движение, преходност, търсене на нещо ново, тя ни диктува какви елементи на облеклото, съчетания, материи, стил са актуални в даден момент. Модата определя свои собствени правила и след това сама ги променя. Днес тенденция могат да са безформените силуети и минимализмът, а утре ще говорим за подчертана женственост и ярки десени.
За модата няма значение дали едно нещо ти отива или не, но тя развива вкуса, който ни помага да определим личния си стил. Модата е масова, стилът - индивидуален и уникален, без значение дали следваме или не следваме тенденциите. Той отразява нашия характер, мироглед, предпочитания, емоциите вътре в нас. Докато модата е външен диктат, стилът идва отвътре.
Какви са основните грешки, които хората допускат при избора на облекло?
В България нямаме изградена култура и естетика за обличане, никой не ни учи на това. Затова навиците по отношение на пазаруване, подбор на облекло и съчетание най-често се основават на примера на родителите ни, средата, в която сме израснали, интуицията. Тоест не на знания. Голяма част от хората не могат да преценят подходящите за себе си кройки, фасон дрехи и дължини, така че да се чувстват добре в дрехите си. Робуват на вредни схващания за възраст и бюджет, смятат, че луксозните надписи ще им добавят автоматично стил, не различават актуалното от неактуално облекло, нямат концепция за гардероба си, пазаруват хаотично и импулсивно каквото им грабне окото. Като резултат получаваме един раздут и нефункционален гардероб, в който нямаме какво да облечем.
Каква е ролята на цветовете в изграждането на стил и как можем да ги използваме, за да подчертаем индивидуалността си?
В своята практика защитавам тезата, че цветът не е първото нещо, за което трябва да мислим. Първостепенно в случая е да познаваме най-удачните кройки и дължини за своята фигура, да носим актуално облекло (неактуалното прибавя възраст) и вече след това да мислим за цветовете. Защото, ако роклята ни е демоде и не ни стои добре, няма особено значение, че оттенъкът ѝ прекрасно подчертава природната ни красота.
Разбира се, цветовете имат своята символна роля и тя в никакъв случай не е за пренебрегване. Има цяла наука, която се занимава с психологията на възприятията на цветовете и влиянието им върху емоционалните и поведенчески реакции на човека.
Нашето вътрешно състояние често се отразява в цветовете, които избираме, но работи и обратното – правилният цвят може да повдигне настроението ни и да ни прибави увереност, когато имаме нужда от това. Всеки цвят предава определена емоция, подчертава черти на характера, влияе върху това как се възприемаме и как ни възприемат околните.
Ако искаме, например, да подчертаем лидерските си качества и да привлечем внимание по време на среща, ще облечем червено, но ако нямаме нужните знания и умения да водим хората напред, да ги мотивираме, да показваме личния си пример като лидер, цветът на дрехата ни няма да ни помогне. Така че е по-удачно да използваме подобни нюанси най-вече като полезно допълнение, а не като основа за нашата личност.
Фотокредит: Гергана Петровска
Как би описала стила на съвременната западна жена и отличава ли се той от този на българската жена?
Отличава се и това е в резултат на различия в културата, естетиката, навиците, възприятията ни за женственост, в различния исторически фон, в който е живяло българското общество.
В голяма степен канонизираната красота у нас е да се облечем с рокля по тялото, обувки на висок ток, грим и коса на букли. Винаги и по всяко време трябва да сме женствени, да носим дрехи с големи лога и да демонстрираме охолен начин на живот и богатство, дори когато ситуацията не е такава.
Западната жена много повече цени естествеността и нейната увереност се гради повече върху комфорта, качеството на материята и кройката, тихия лукс, отколкото върху крещящото лого. При нас женствеността и сексуалността вървят ръка за ръка, докато на Запад жените се чувстват добре и в свободни, неутрални силуети и това не ги прави по-малко жени.
По отношение на модата българката е ориентирана към тенденции, последен писък на модата, обича да събира визията си като по модел. Западната жена по-често миксира базови и акцентни дрехи, включва винтидж неща, обича експериментите и вярва, че визията е повече игра, отколкото строго правило.
У нас външният вид на жената много често поражда обществени очаквания. Но нека не забравяме, че ежедневието на съвременната жена е динамично – тя прави кариера, грижи се за семейството, възпитава деца, чисти, готви, пере, често не спи нощем и е изтощена, опитва се да балансира между всичките си ангажименти, така че нека ѝ оставим правото сама да решава дали подчертаният женствен силует или пък свободната, удобна дреха отразяват в даден момент нейната изключителна женска сила, енергия и старания.
Как се променят съвременните стандарти за красота и как това влияе на модата и стила?
Светът все повече се отказва от строго установените рамки, ограничения и консервативни възгледи, наблюдаваме това в най-различни аспекти на живота. И модата, като отражение на всичко, което се случва около нас, следва тези глобални процеси. Ако допреди години говорихме за стандарта 90-60-90, определен цвят на кожата, фигура, черти на лицето, днес вече познаваме красотата в различните ѝ прояви – разнообразие от телосложения, размери, възрасти, лица и раси. Това е прекрасна реалия, насърчаваща хората да се чувстват по-уверени в собствения си външен вид.
Наблюдаваме възход на естествената визия – по-малко грим и повече грижа и сияние, приемане на нестандартната външност и на уникални черти, доскоро възприемани едва ли не като несъвършенства. Линиите на дрехите се опростяват, търсим удобство и все по-малко сме склонни да направим компромис с това, обръщаме внимание облеклото да отразява нас и нашите емоции.
Красотата все повече се обвързва със себеизразяване и индивидуалност, грижа за себе си и планетата. В България, макар и с по-бавни темпове, всички тези процеси сякаш също са на лице.
Какви са според теб най-актуалните модни тенденции за пролет/лято 2025 година?
Бохо стилът с акцент върху естествените материи, природни оттенъци, ресни, волани; завръщане към естетиката на 70-те, 80-те и 90-те години; драперии, дантела, панделки, прозрачност, флорални мотиви, мини дължина, подчертаният силует – част от тенденцията за женственост; десените на точки, райето, виши, кравешки принт; откъм цветове – пастелните оттенъци, цвят краве масло, зелено и кафяво в различни вариации; тип чарлстон дънки, панама, многослойност в облеклото и аксесоарите.
Какви съвети би дала на хората, които искат да се обличат според тенденциите, но и според фигурата си?
Човек на първо място следва да познава спецификата на фигурата си - индивидуалният мащаб, линиите на тялото, пропорциите си, цветотипът, подходящите силуети и дължини, и оттам да избира подходящите за себе си тенденции, които му харесват и които го изразяват. Личният стил обаче не се изгражда само въз основа на физическите ни данни, той се гради и върху вътрешните ни усещания – опитът ни, включително детските ни години, чертите на характера, жизнените обстоятелства, в които се намираме, целите, които си поставяме (търсене на партньор, кариерен ръст и т.н.), това, което ни вдъхновява и др.
Когато човек не е отчел в стила си тези аспекти, тогава той непрекъснато се опитва да съответства на външната среда - какво ни диктуват тенденциите, кой фешън блогър какво е показал, какво носи обкръжението ми, какво е модерно. Резултатът е, че гардеробът ни няма нищо общо с нас.
Според Джорджо Армани жената трябва да има пет основни неща в гардероба си: сако, удобен панталон, едноцветни тениски, женствени блузи и дълго палто. Какъв е твоят прочит на тази философия, кои са петте основни неща, които една жена трябва да има в гардероба си?
Подобна концепция се свързва с така наречения капсулен гардероб – малък, но добре подбран набор от дрехи, включващ облекло за различни поводи и позволяващ голямо количество комбинации. Автор на този термин е Сюзи Фокс, собственик на моден бутик в Лондон, която през 70-те години лансира пред клиентите си идеята за колекция от универсални висококачествени облекла, които не излизат от мода и можеш да носиш няколко сезона.
През 1985 г. Донна Каран популяризира масово тази концепция като създава емблематичната капсулна колекция ''Seven Easy Pieces'', включваща боди, сако, пола, панталон, кашмирен пуловер, кожено яке и вечерна рокля, предназначени да покрият нуждите на една жена от сутринта до вечерта, от делник до празник.
Съвременната жена се нуждае от гъвкави решения, без да прави компромис между стил и комфорт, така че към списъка бих добавила и чифт дънки, риза, пуловер, рокля, кецове и лоуфъри.
Фотокредит: Гергана Петровска
Имаш ли любими марки и кои са те?
Имам своите фаворити - марки, които харесвам, и такива, които не чувствам така близки, но ме предизвикват и наблюдавам с интерес. Харесвам Miu Miu и техният артистизъм, игривост и визуална провокация, допада ми минимализмът на The Row, Celine и Jil Sander, философският подход при Maison Margiela, сексуалността на Tom Ford и Versace, авангардът при Balenciaga, строгите линии на Saint Laurent, слънчевото настроение и свежестта на Jacquemus, срещата на Изтока и Запада при Toga.
Когато говорим за мода е важно да помним, че това е поле за вдъхновение и идеи, а не за критика и отхвърляне.
Направи ми впечатление, че и двете следваме @Ideservecouture, чието истинско име е Ханан Бесович. В интервю за ELLE Slovenia Ханан казва следното, цитирам: "На Балканите се обръща твърде много внимание на това какво ще кажат хората, което силно ограничава креативността. Световната мода насърчава креативността и индивидуалността, докато на Балканите има синдром, при който всеки иска да бъде еднакъв, за да се впише" - съгласна ли си с това твърдение и какво е твоето мнение?
Ние сме израснали в колективистко общество, в което да се отличаваш от другите често не е било безопасно. Част от тази идеология е фокусът не върху отделната личност и нейните желания, а върху интересите на групата, културата ''какво ще кажат хората'', спазване на социалните норми за сметка на личните стремежи, страх от неодобрение или осъждане. По този начин личността от ранна детска възраст се научава да потиска своите мисли, чувства и прояви и да избягва всякакво изпъкване.
В контекста на външния вид имаме и десетилетия от културата ''Умът е по-важен от външния вид'', използвано от държавната пропаганда, за да предотврати евентуално недоволство от това, че достъпът до качествено и разнообразно облекло е бил силно ограничен. Всичко това подкрепено от литературата и киното. Когато дълго време повтаряш на човека една и съща теза, той започва да вярва в нея, тя се вкоренява в неговото ДНК. Като резултат от това имаме поколения от ''невидими'' хора, които се страхуват осъзнато или не да изразят себе си чрез облеклото или не му обръщат никакво внимание.
А какво е модата? Това е инструмент да заявиш себе си по друг, различен от останалите начин, да изпъкнеш, да застанеш уверено пред другите. Затова няма как да очакваме да бъдем смели творци и екпериментатори, като хората на Запад, които имат друга историческа наследственост. Нека приемаме миналото си с разбиране и се опитаме да се отърсим от всичко онова, което ни пречи да бъдем себе си. Така не само ще се чувстваме по-добре, но ще дадем и добър пример на децата си да бъдат по-свободни от нас, да мислят критично, да не се страхуват да заявяват своите възгледи, желания и мечти.
Последвай Гергана Петровска в Instagram
