Луиза Григорова-Макариев: Когато намериш истинската любов, тя те приема такъв, какъвто си

Изключително нежна и крехка, но същевременно боец, който не се предава пред трудностите. Това е слънчевата Луиза Григорова-Макариев която гостува на High View Art, за да разкаже за многото роли, в които се въплъщава напоследък. Тя не само е актриса, модел, продуцент и съпруга, а и любяща майка. Какво ни разказа за всяко едно свое амплоа – четете в интервюто.

Луиза, интервюто ни ще започне като разговор с продуцент, какъвто вече си ти. Разкажи ни за този завой в твоята кариера? Как се чувстваш в тази роля?

Определено ангажиментите са коренно различни. Винаги съм имала организаторски качества и ми е било интересно да събирам хората, да ги водя, убеждавам в идеи. Първото подобно нещо, което организирах, бе, когато бях седми клас. Бях в училището ми в Перник и реших да направя професионален конкурс за красота „Мис Пролет“, който се провеждаше ежегодно. Когато бях 5-и клас го спечелих, а в 7-и реших, че исках да го организирам. Започнах от кастинг на модели, след което имаше три тура. 

Намерих кой да облече момичетата, поканих жури, което беше с членове извън училището, включително и майка ми, която нямаше как да не е част от това жури. Без нея щеше да е странно. Поканих изпълнители, имах водещи и мисля, че организирах едно доста сериозно събитие, след което всички бяха много щастливи и доволни. За продуцирането конкретно, в годините ми се е искало да го направя, но не съм събирала смелост, не съм се чувствала готова до миналата година, когато прецених, че мога и имам силите.

Много е важно да имаш увереността и самочувствието да го направиш, да си повярваш. Оттам нататък нещата вече тръгват. Радвам се, че не съм направила опит по-рано. Всъщност направих, но той не се случи, с което разбрах, че не съм била готова за продуциране. Започвам с продуцирането на театър, което изключително много ми харесва. Адски натоварваща работа е. Много е трудно, когато и играя, и продуцирам, както беше с „Отблизо“, както ще се случи и скоро също. Мисля, обаче, че вече съм по-подготвена за натоварването, което ми предстои. Надявам се да успея да премина и към филмовото продуциране.

Имаш много добър сподвижник в твоето начинание – твоят колега и приятел Александър Сано. Защо решихте двамата да го правите?

Имате успех със спектакъла „Отблизо“, на 26 март отбелязахте 40-о представление на сцена. Разкажи защо избрахте точно тази пиеса и избрахте да споделите сцената с Башар и Любомира?

Много отдавна имам връзка с тази пиеса, още откакто бях ученичка. Гледах я в театъра в Перник. Още тогава ми хареса страшно много и се влюбих в текста. След това изгледах филма, който също много ми хареса, защото е правен по пиесата от самия Патрик Марбър. В годините съм я гледала още няколко пъти и винаги много ми е харесвала.

В НАТФИЗ имахме право да избираме част от пиеса, над която да работим и аз отново имах откъси и от тази пиеса. Малко след като завърших, това бе първият ми неуспешен продуцентски опит. Тогава се опитахме да я направим с горе-долу същия екип, но имаше и някои промени. Тогава не се случи, но като Мартин ми каза „Пичове, давайте...“, решихме, че това трябва да го направим. Със Сано и Башар бяхме заедно и в предишния опит, само че аз тогава трябваше да играя малката Алис. Сега обаче ми е много по-любима ролята на Ана. Героинята Ана е моят човек. Решихме само да изберем актриса за персонажа на Алис.

Мислихме различни варианти, но и тримата се зарадвахме много, когато се сетихме за Любомира. Тя е много красива, нежна, а носи в себе си и много сила и заряд. Все още не бе правила нещо голямо на сцена, а това щеше да бъде и е много готин старт за нейната кариера. Радваме се, че нещата се случиха, а пиесата събра любовта на двама човека. Така че вече си имаме истинска двойка вътре (смее се). Това бе причината да направим „Отблизо“, защото тази пиеса ме преследва от години и тя си е моята пиеса.

Има няколко въпроса за пиесата, които искам да ти задам. Съществува ли любовен четириъгълник, според теб?

Елате да гледате „Отблизо“ и ще разберете, че ооо, да. Смятам, че има всякакви многоъгълници в любовта.

Има ли безрезервна любов?

Според мен има безрезервна любов и тя е към децата ни. Не мога да гарантирам, че между двама човека има. В моя личен живот има, но пиесата не е много съгласна с това.

Съществува ли мъжка солидарност, когато е намесена любов?

Всички много говорят, че мъжката солидарност съществува, че женска солидарност няма, но аз мисля, че когато се намеси истинска любов, е много трудно да има каквато и да било солидарност. Човек става егоист и спира да мисли за каквото и да е, защото главата му е просто влюбена и мисля, че с тази любов се опитваме да оправдаем всички поражения, които четирите героя оставят след себе си, причинявайки ги на хората отсреща. През цялото време те просто са в търсене на щастие.

В живота на всяка жена над 35 ли се появява една по-млада?

Като че ли да. В някакъв момент винаги се  появява една по-млада жена.

Ние ли избираме да се влюбваме или любовта избира нас всъщност? При теб как се случи?

Винаги избирам да се влюбя. Любовта е някаква много важна част от моя живот. Аз цял живот съм била влюбена и в търсене на голямата истинска любов, преследвайки я, преминавайки през различни етапи на живота. Все пак смея да твърдя, че си намерих любовта, а животът ми крайно се промени. Най-накрая мога да бъда себе си, без да се срамувам и притеснявам от това, което съм, без да искам да попълвам нечии очаквания. Когато намериш истинската  любов,  тя те приема такъв, какъвто си.  Започнах да се чувствам много комфортно в тази любов.

А чувстваш ли се комфортно в ролята на майка?

Да, чувствам се много добре в ролята на майка. Цял живот съм мечтала да имам момиче и съм си мислела, че ще имам момиче. Не, че предпочитам единия пол пред другия, а защото си мислех, че това е единственият вариант за много силна връзка – тази между майка и дъщеря. Само че Господ си знае работата и всъщност ми показа, че най-силната връзка е между майка и син. Точно заради това ме дари със син и съм безкрайно щастлива.

Често пускаш в социалните мрежи снимки с голямото ти момче Бран и твоя съпруг Мартин. Какъв е нравът на Бран?

Бран се качва на главата на всички. Той просто ни побърква, страшен характер е, но прави нещата с такива пламъчета в очите, че човек трудно може да му се скара, въпреки че го правим. Определено е на главата на брат си, на баща си, но най-вече на моята. Просто ме побърква. Даже Марто понякога ми казва, че най-накрая съм си намерила майстора и че просто Бран ме притежава. Това е самата истина. Той прави с мен каквото си поиска.

С твоята най-добра приятелка Весела Бабинова бяхте бременни заедно, родихте в един ден. Сега работите и си гледате децата заедно. Разкажи ни за това приятелство?

Запознахме се в НАТФИЗ и оттогава сме неразделни. Мисля, че и кармично сме свързани, защото съдбата много ни помага да сме заедно. И жизненият, и професионалният път, постоянно се преплитат и ние не спираме да се учим една от друга. Това с децата направо ни разби. Оказа се, че сме разбрали, че сме бременни в един и същи ден. Беше много смешно, когато ѝ казах, че съм бременна, а тя ми каза „Оооне, и аз“. През цялата бременност се смеехме, че няма как да родим в един и същи ден, но и това се случи. Бяхме при една и съща лекарка, в една и съща стая. Изобщо всичко правехме заедно. Сега сме си и роднини по избор. Тя ми е кума.

Защо я избра за ролята в „Пистолет в торнадо“?

Прочетох пиесата  и в началото си мислех да правя моноспектакъл. Много ми хареса. Даде ми я Радослав Петкашев, който е чудесен млад преводач. В един момент си казах, че пиесата е супер, но моят натюрел не е за нея. Мисля, че Весела би била по-подходяща за тази пиеса.  Аз ѝ предложих, а тя ми каза, че е приела, защото е мислела, че никога няма да стане (смее се). Със Сано бутнахме нещата напред и успяхме да осъществим премиера. Много съм щастлива, че точно Весела е в представлението. Мисля, че текстът много ѝ пасва. Много сме щастливи за „Наградата на публиката“, която получи на тазгодишната церемония по раздаване на Икарите. Това е голямо признание – частно представление да бъде най-харесваното. Весела взе и наградата за главна женска роля. Когато има свободни места, заповядайте да го видите. Следващата дата е 31 май.

Каза, че работите по ново представление. Какво можеш да ни кажеш за него?

Искаме премиерата да бъде в началото на следващия сезон. Планираме да излезем с премиера, надявам се да бъде нещо, което много ще занимава зрителите. Искаме да говорим за готини теми – любов, приятели, мечти, отношенията между хората. Искаме да поднасяме нещата по готин и забавен начин – хем да отидеш с удоволствие на театър, хем след това да си тръгнеш с мисълта за нещо в главата. След това да седнеш на една маса с човека, с когото си го гледал, и да обсъдите какво сте видели. Това са нашите цели и идеи за бъдещите ни проекти. Надявам се да успяваме да ги постигаме.

За киното имаш ли готов сценарий?

Искам по-скоро да се включа към Мартин в киното, защото смятам, че той е един невъобразим талант. Бих се опитала да му помогна с каквото мога, но там е толкова огромно, необятно и трудно, че още нямам достатъчната смелост. Малко по малко се уча от него, но основната ми страст е да играя. Особено в киното искам да имам вдъхновяващи роли. Сега е световна тенденция актьорите сами да продуцират филмите си, което виждам, че правят доста успешно. Няма какво да се оплаквам, че е трудно, но очевидно това е пътят.

Има ли роля, която чакаш да изиграеш?

Не. Имам щастието да изглеждам по-малка, отколкото съм. Когато бях на 27, играех 19-годишна в „Привличане“. Сега с 30-те си имам възможност да изиграя всички роли, подходящи за 20-годишна. Саното и той е така. Той е абсолютно консервиран, не знам как го прави.

С моделството как вървят нещата? Продължаваш ли да снимаш?

Важното за мен е, че това много ми помага в киното, защото част от работата на един актьор е да го снимат, да ходи на премиери и фотосесии. Когато не знаеш как да застанеш, е кофти за всички. Само да спомена, че „Ивет фешън“ през тази година навършва 30 години и това е голямо щастие за всички, които сме част от това. Не продължавам с моделството, защото  то определено е за по-малките. Има моделки, които са на моите години, но те са големи световни звезди. Моделството много ми е дало през годините и много се радвам, че съм имала възможност да го правя.

Майка ти ръководи цялото това нещо, а ти имаш много силна връзка с нея. Това продължава ли, след като ти стана майка и как се промени вашата връзка, след като имаш син?

Леко се освободихме една от друга, след като станах майка. Не вярвах, че ще се случи, но животът явно върви така. Това не означава, че не продължаваме да сме безкрайно близки и да имаме нужда всеки Божи ден да се чуваме, да се виждаме. Правим си обяди само двете, за да си кажем какво се е случило. Моята любов от посока само към мама, сега се прехвърли от мен като майка към моето дете. Сега разбирам, че тази любов – на майката към детето, е такава, че не може да се замени с нищо.

Щастлив човек ли си?

Да, разбира се. Всеки има своите моменти и периоди. Както Мартин казва, животът е колело. Гадно е да имаш период долу, но ако нямаш период долу, няма как да имаш период горе. Да кажем, че сега съм в подем, който се опитвам да използвам. Изпадам в дупки, цели вечери не мога да спя и съм със сърцебиене, притеснявам се, но е хубаво, че имам един Мартин, който ме вади от тези дупки. Когато той има нужда, го вадя аз, а животът си върви.

Тоест Луиза е един нормален човек?

Абсолютно. Луиза е един съвсем нормален човек.

Мечтаеш ли и за какво?

Мечтая много. Мечтата ми е да изляза извън България като актриса. Надявам се да ми се усмихне и на мен шансът за голямото кино, въпреки че не е задължително да бъде Холивуд, защото там започнаха да правят филми, които леко ме притесняват (смее се). Искам да се срещам със света, с актьори, режисьори и оператори, които само съм гледала и на които съм се възхищавала. Знам, че това не е загубена кауза.

На 31 май е следващото представление на „Пистолет в торнадо“, а на 26 май „Отблизо“ - и двете се играят на сцената на Тheatro Отсам Канала.