Стефан Данаилов: живот, отдаден на киното и театъра
От HighViewArt
"Страх ме е от смъртта! Не го крия. Аз съм егоист и не мога да си представя света без мен. Не че тук имам да свърша неща, без които не може. Не...Не знам другите хора как са, но аз се страхувам. Дано да съм кодиран за по-дълъг живот". Из "Романът на моя живот"
Напусна ни Стефан Данаилов. Любимият на поколения българи актьор има над 150 роли в киното, театъра и телевизията. Дълги години водеше класове по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ. В периода 2002-2005 г. е министър на културата в правителството на Сергей Станишев.
Стефан Данаилов, наричан още Ламбо, е роден на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало. Но го очаква много различен живот, отдаден не на морето, а на киното и театъра.
Още като дете участва в игралния филм "Следите остават" (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов".
През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър "Н. О. Масалитинов" (1967 – 1968).
Първите му роли в киното са във филмите "Понеделник сутрин", "Морето" и "С дъх на бадеми". Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма "Първият куриер".
Когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма "На всеки километър" (1969) става всеобщ любимец. С ролята на майор Деянов го запомня публиката в България. В периода между първите и вторите серии се снима в "Князът" и "Черните ангели".
За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Получава награда за най-добра мъжка роля в "Князът" и "Черните ангели" на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г.
През 1973 г. се връща отново на сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър "Иван Вазов". Играе и на сцената на Театър 199. Продължава да се снима в киното и телевизията.
След ролята на майор Деянов младият актьор изпълнява редица запомнящи се роли. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов "Иван Кондарев".
В периода 1981 - 1989 г. Данаилов води изключително популярното тогава радиошоу "Звезди посред бял ден". Там той пародира Ален Делон като домакин, на когото гостуват известни звезди от цял свят.
След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на "Лоренцачо" има шумен успех, а ролята в италианския сериал "Октопод", го прави популярен и в чужбина.
От 1988 г. Данаилов поема класовете по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Гриша Островски във ВИТИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г.
През годините е удостоен с редица награди и отличия:
- Заслужил артист (1975),
- Народен артист (1983),
- Най-популярен актьор в Чехословакия (1977),
- Орден "Стара Планина" за принос в българската култура (2002),
- Наградата "Паисий Хилендарски" на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура (2002),
- Награда "Икар 2005" на Съюза на артистите в България – за цялостен принос в сценичните изкуства (2005 г.),
- Награда на Българската филмова академия за цялостно творчество (2014), "Аскеер" – за цялостен принос към театралното изкуство (2015),
- Орден "Златен век" с огърлие от Министерството на културата – за цялостен принос в областта на културата (2017).
През ноември 2018 г. Данаилов разкрива, че е диагностициран с болест на Паркинсон. На 10 октомври 2019 г. е приет във Военномедицинска академия в тежко състояние и седмица по-късно е поставен в изкуствена кома. Събужда от комата на 17 октомври, но на 27 ноември приключва земния си път.
Източник: Уикипедия
