Valentino Spring 2026: В търсене на светлината, отдавна забравената светлина

Колекцията, наречена ''Светулки'', е дело на дизайнера Алесандро Микеле, който е поел по-сдържан от обикновено стил.

Valentino поднесе огромна доза оптимизъм в колекцията си пролет/лято 2026. Ревюто на 5 октомври беше внимателно подбрана интерпретация на характерната естетика на креативния директор Алесандро Микеле, която обикновено включва изобилие от флорални мотиви, антично вдъхновение, пайети и копринени рокли в разкошни нюанси. Микеле черпи силно винтидж влияниe - от 70-те, 80-те години на миналия век и след това. Този сезон не беше изключение. Програмата беше изпълнена с колекции от всяка епоха на блясъка и за всички полове.

Със своята трета колекция за Valentino, озаглавена "Fireflies" (Светулки), Алесандро Микеле прави поетичен завой, който се различава от ексцентричния "странен шик" на предишните му ревюта. Представена в Арабския институт в Париж, колекцията Пролет/Лято 2026 е манифест на надеждата, който превръща модата в "ценен съюзник" срещу мрака на съвремието, както отбелязват Vogue и W Magazine.

Заглавието "Светулки" не е просто романтична визия; то е вдъхновено от писмо от 1941 г. на италианския поет и писател Пиер Паоло Пазолини.

В това писмо, написано по време на фашисткия режим в Италия, Пазолини говори за светулките като символ на способността да виждаш светлина и красота дори в най-мрачните времена. Микеле използва тази метафора, за да предаде идеята, че поетичните проблясъци и изкуството (модата) могат да оцелеят и да сияят през политическия мрак.

Колекцията представлява по-сдържан и внимателен подход към красотата. Според W Magazine, това е "тих момент", който цели да отвори очите ни за малките моменти на позитивизъм около нас, доказвайки, че дизайнерът е способен на умереност.

Самото представяне на колекцията започна в полумрак, където светлината изненадващо се появи чрез светлинната инсталация "Sora" на Nonotak Studio, символизирайки светулките в мрака.

Колекцията е богата на цветове и текстури, които пресъздават нощна градина, осветена от проблясъци. В нея доминират наситени тонове като кралско синьо, лилаво, розово и жълто, комбинирани с черни, прозрачни материи (дантели и поли на точки), които представляват нощното небе. Акцентите са поставени върху "trompe l'oeil" (оптическа измама) бижута с форма на светулки, както и пищни украшения, златисти и сребристи металици във вечерните облекла.

Микеле заменя своите типични огромни панделки с флорални мотиви – цветя по ръкавите и принтове, които напомнят за нощната градина, където се появяват светулките.

''На 1 февруари 1941 г., в мрачен период, когато яростта на войната опустошава земята и противовъздушните части разкъсват тишината в небето, млад студент от Факултета по хуманитарни науки в Болоня изпраща писмо до свой приятел от детството. Той му разказва за непрекъснато променящия се блясък на желанието – еротично, игриво, невинно – което продължава да гори, въпреки несигурните сенки, замъгляващи настоящето му. Този студент е Пиер Паоло Пазолини. Светлинките, които описва, представляват в неговите очи способността да се устои на най-тъмната нощ: нерегулярни светлини, пълни с живот, блестящи толкова неуловимо, че да преживеят тъмнината на управляващия фашизъм.

На 1 февруари 1975 г., точно 34 години след това послание на надежда, поверено на блясъка на светлинките, Пазолини публикува статия, в която размишлява върху политическата ситуация и опустошителната културна стандартизация на епохата. Вярно е, пише той, че фашизмът от 30-те и 40-те години е бил победен. Въпреки това, той е успял да се възобнови по радикално безпрецедентен и непредвидим начин. Препоръката е към конформизма, който опустошаваше ценностите, душите и езиците: нова нощ, толкова непроникнемна, че напълно погълна разликите и светлите танцове на светлинките, търсещи любов. Това е окончателната теория за ''изчезването на светлинките''.

Алесандро''

Съвременната мода отдавна надхвърли рамките на създаването и представянето само на колекции. За водещите дизайнери, модното ревю вече не е просто дефиле, а комплексен творчески акт и форма на комуникация, където всеки елемент е натоварен със значение. Желанието на дизайнерите да впечатлят и ангажират своята публика превръща сценографията в централен фокус. Начинът, по който изглежда и протича самото ревю, е толкова важен, колкото и самите дрехи. То може да приеме формата на: грандиозен спектакъл или завладяващо зрелище, което размива границите между мода, изкуство и театър; интимно, минималистично преживяване, което цели дълбока емоционална връзка или фокусиране върху майсторството на изработката.

Ревюто се превръща в изразно средство, чрез което се предава основната концепция на колекцията и се провокира размисъл.

Паралелно с визуалното преживяване, комуникационните материали около ревюто също еволюират. Бележките към колекцията и поканите вече не са просто информационни документи. Те се превръщат във все по-метафорични, символични и наситени със съдържание послания. Чрез тях дизайнерите изпращат смислени и интригуващи послания, като подготвят публиката и задълбочават разбирането ѝ за темите, вдъхновили колекцията.

Модата днес е цялостно концептуално изкуство, което използва дрехи, пространство, музика и текст, за да разкаже една история. 

Разказа ли тази история Микеле по най-добрия начин?