Ефектът Зейгарник: защо не можете да забравите мъжа, който внезапно е изчезнал от живота ви

Имало ли е мъж в живота ви, който внезапно е спрял да общува с вас? Такъв, който не се е обадил след първата среща? Прекрати ли внезапно връзката си с вас, без да обясни причините защо? Ако да, тогава сме сигурни, че дълго време не сте могли да избиете този човек от главата си, спомняйки си за него по не особено мил начин и обсъждайки го с приятелите си. За това има конкретно психологическо обяснение - ефектът Зейгарник, за който ще говорим по-подробно в този материал.

Ефектът Зейгарник е психологически ефект, при който човек си спомня незавършено действие по-добре от завършено. Казано простичко: това, което е имало своя логичен завършек, забравяте и вече не го помните, но това, което е останало на недовършена нотка, продължавате да помните и постоянно да го възпроизвеждате в съзнанието си. Ще запомните подробности от филм, който не сте изгледали до края, по-ясно от този, който сте изгледали целия. Ще запомните темата на разговор, когато бъдете неочаквано прекъснати, по-ясно от всички други разговори, които сте водили преди.

Този ефект е открит в началото на ХХ век от Блума Зейгарник, съветски психолог, който доказва, че незавършените задачи се запомнят по-добре от тези, които са със статус на изпълнени. Психологът бил подтикнат към тази идея от интересно наблюдение: по време на семинари с учителя и други ученици, които се провеждали в кафене, Зейгарник забелязал, че сервитьорът точно помни поръчките, без да ги записва, но в същото време не могъл да си спомни подробности за вече платени поръчки. Така Зейгарник излязъл с хипотезата, че завършените и незавършените задачи се възприемат от човешкия мозък по различен начин.

Феноменът се обяснява с факта, че задача, която не е изпълнена психологически, води до напрежение и оказва натиск върху човек, систематично го връща към решаването на незавършена задача и затваря необходимостта да завърши прекъснатото действие. В резултат на непълнотата хората не могат да се отпуснат и да насочат вниманието си към други задачи. Едва когато всичко е изпълнено докрай, човек се успокоява и спира мислено да се връща към решаването на проблема.

Интензивността на ефекта зависи от участието. Тоест, колкото по-голямо значение придавате на дадено събитие, човек, явление или процес, толкова повече ще се притеснявате, че свързаната с него задача не може да бъде изпълнена.

Феноменът на непълнотата се използва в гещалт терапията. Този подход е изграден на принципите на единство и пълнота. Решаването на проблема е равно на затваряне на гещалта. Ако остане отворен, това означава, че човекът изпитва напрежение и се връща към проблема. Затвореният гещалт дава на човек усещане за удовлетворение и вътрешен мир.

Ефектът е приложим във всяка област от човешкия живот, включително отношенията с противоположния пол. Нещо повече, можем да кажем, че най-често именно тази област е с най-голямо участие.

Връзките, които внезапно и рязко приключват, винаги се възприемат най-остро. Желанието да разбере причината и да стигне до дъното на истината става приоритет номер едно за изоставения партньор. Той не може да избие тази недовършена история от главата си именно заради ефекта Зейгарник.

Именно този вид непълнота в отношенията се запечатва най-вече в паметта. Най-ярките и противоречиви спомени най-често остават не за тези, с които връзката е приключила мирно или очаквано, а за тези, които внезапно изчезват или прекъсват връзката без обяснение.

Колкото по-важен е аспектът на връзката за един човек, толкова повече той ще се чувства раздразнен от раздялата и ще се опитва да стигне до дъното на истината. Това често води до опустошителни последици, ако изоставеният партньор – без да получи обратна връзка от бившия – започне да вижда причината за провала на връзката в себе си, своята личност или поведение. Някой успява да се справи с проблема за известно време, като замени обекта на симпатия. Някой се опитва да възстанови загубена връзка или се опитва да разбере причините за раздялата, като по този начин, като правило, само влошава ситуацията. А някои хора се затварят в себе си и години наред не могат да забравят внезапно напусналия ги партньор.

Не забравяйте, че фиксацията върху обекта на симпатия е пристрастяване. Зависимост от човека и чувствата, които сте изпитали с него. Постоянното превъртане на мисли за човек и фиксирането върху него сигнализира за вътрешна несигурност. Съпътства се от страх от вина, че вие ​​сте развалили всичко и сте причинили раздора, както и страх от самота. Всичко това говори за липса на вътрешна подкрепа и самочувствие, защото щом партньорът си тръгне, почвата изчезва изпод краката му.

Тук е важно да се работи с вътрешната самооценка и да се повиши самочувствието. Укрепването на вътрешното ви ''Аз'' ще ви позволи да не се съмнявате в правилността на вашите действия и безболезнено да оставите хората да си тръгнат от живота ви, без да поглеждате назад или да съжалявате.