Как да разбереш, че интуицията ти говори, а не страхът

Има един тих глас в теб, който не крещи, не настоява, не обяснява, а просто знае. Интуицията не идва с логика и доказателства, а се появява, като внезапно усещане от типа на свиване на стомаха, тръпки по гърба или странно спокойствие насред хаоса. Точно поради тази причина толкова често я бъркаме със страх или ни се струва, че си внушаваме.

Има разлика и тя е в това, че страхът е шумен и обикновено повтаря стари истории, стари рани и стари провали. Говори бързо, паникьосано и натрапчиво. И винаги те връща назад към познатото, дори когато то те боли.

Интуицията е тиха, тя идва изведнъж и ако я чуеш изчезва. Не те плаши, дори когато те води към неизвестното. Напротив в нея има странно спокойствие, сякаш някой вътре в тебе вече е бил там и знае пътя.

Как да разпознаеш интуицията:
- тя не те убеждава, просто нещо ти ''светва'';
- тя не влиза в спор с ума ти;
- не изисква одобрение;
- не се нуждае от обяснение.

Интуицията често говори, когато умът мълчи. В мига, в който заспиш, докато гледаш в нищото и в момента, в който не търсиш отговор, тя не те пита, а ти казва ''Това е''. Понякога интуицията ще те накара да се откажеш от нещо, което изглежда правилно. Друг път ще те бутне към решение, което няма логика. Почти винаги ще се появи преди голяма промяна. Най-голямата ѝ тайна е, че тя не те предпазва от грешки, а те води към истини. Когато я игнорираш тя не изчезва, просто става по-тиха, докато животът не започне да ти говори вместо нея. Затова следващият път, когато нещо в теб знае отговора, просто спри и послушай вътрешното си усещане, защото може би то е най-древната мъдрост, която притежаваш.