Кървава революция: Как се е променил животът на иранските жени след събитията от 1979 г.

Разглеждаме как са се променили правата на иранските жени през последните 45 години и какво ги принуждава да напуснат родината си.

На 12 януари 2020 г. иранската олимпийска шампионка по таекуондо Кимия Ализаде обяви, че напуска родината си по политически причини, отбелязвайки също, че е само една от милион жени, потиснати в родината си. Няколко дни по-късно последва още едно изявление, този път от международната шахматна арбитърка Шохрех Баят, която също обяви, че няма да се връща в Иран, страхувайки се за свободата и безопасността си. Причината за тези действия беше политическата ситуация в Ислямската република - положението на жените в Иран ги задължава да живеят в съответствие със законите на шариата, да се придържат към определен дрескод и строго предписани норми на поведение.

Властите на страната многократно критикуват Ализаде, която спечели бронзов медал на Иран на Олимпийските игри в Рио, за практикуването на таекуондо, спорт, който според властите включва движения на тялото, неподходящи за ислямска жена.

Що се отнася до ситуацията със съдийката Шохре Баят, преди няколко дни около нейната персона се разрази скандал. В интернет се появиха снимки, на които жената позира с непокрита глава по време на международен шахматен турнир в Шанхай. Всъщност главата на съдийката не е покрита със забрадка само на няколко снимки, но иранските медии сметнаха действията на Баят за акт на неуважение към законите на Ислямската република. Онлайн пространството беше изпълнено със спорове относно публикуваните снимки, а много иранци, включително представители на Иранската шахматна федерация, смятаха, че Шохре Баят не само проявява неуважение към традициите, но и нарушава законите на страната.

Баят коментира ситуацията: ''Стотици жени са в затвора в Иран за нарушаване на задължителния дрескод. Ако се върна, бих могла да бъда пример за всички жени, които се опитват да се обявят срещу законите на републиката. Това е много сериозен проблем.''

Иран обаче не винаги е имал толкова строги закони спрямо жените.

Преди Ислямската революция от 1979 г. правата на жените бяха обширни и залегнали в закона. По-специално, страната имаше закон ''за защита на семейството'', който защитаваше жените от психологическо и физическо насилие. Също така, иранските жени заемаха отговорни позиции, можеха да се присъединяват към обществени организации, да участват в протести и митинги, да влияят на политическите решения и да участват пълноценно във формирането на социално-политическия дневен ред. Освен това жените самостоятелно избираха дрехите, които да носят в обществото.

В края на 70-те години обаче всичко се променя - държавен преврат се превръща в едно от най-значимите събития в историята на 20-ти век. В резултат на революцията светската държава се трансформира в ислямска република, съществуваща според законите на шариата. Въведен е задължителен дрескод за жените, а убиването с камъни е законно разрешено в случаи на изневяра или нарушаване на обществения ред.

Кървавата революция отне живота на много хора, включително първата жена министър-председател на Иран, Фарохра Парс, която беше застреляна през май 1980 г. Преди смъртта си тя написа писмо до децата си, в което се сбогува с тях и изрази отношението си към случващото се:

''Аз съм лекар и не се страхувам от смъртта. Смъртта е само миг. Готова съм да се изправя пред смъртта, но не съм готова да живея в срам. Никога няма да се подчиня на онези, които очакват да се покая за половин век борба за равенство. Не съм готова да нося хиджаб и няма да направя крачка в миналото.''

В началото иранците организираха серия от протести срещу новия ред, но митингите бяха спрени от силите за сигурност на страната. Новият глава на Ислямската република, аятолах Хомейни, обяви, че отсега нататък жените трябва да следват примера на дъщерята на пророка Мохамед, Фатима, което означава да бъдат богобоязливи, предани и верни. Новият ред засегна и други области от живота на жените. Така, след 1979 г., иранските жени от началното училище нататък са задължени да се обличат изключително в тъмни дрехи, които покриват изцяло тялото, с изключение на ръцете и краката. Спазването на това правило се следи от специален полицейски отдел. Жените нямат право да пеят, танцуват, да посещават футболни мачове, да използват обществен транспорт с мъже или да заемат отговорни длъжности. Иранките на практика нямат право на глас в съда и в случай на фатален инцидент, обезщетението, изплатено на семейството ѝ, ще бъде няколко пъти по-малко, отколкото на мъж. Освен това промените са засегнали ролята на жените в брака - сега съпругът има право да установява свои собствени семейни закони, които могат да включват дори пълна забрана за напускане на дома без негов придружител.

Новото правителство се погрижи и за пълна промяна на реда в републиката, като даде началото на поредната вълна от революции през 1980 г. Тогава репресиите засегнаха културната сфера - висшите учебни заведения бяха затворени, стотици учители бяха уволнени, основен предмет в началните класове стана преподаването на исляма; сериозни промени засегнаха медиите - въведена беше цензура, а повечето служители загубиха работата си. Тези мерки бяха предприети от властите, за да укрепят собствените си правомощия и да установят пълен контрол над жителите на ислямската република. Законите, установени от новото правителство, бяха наистина жестоки, но още по-страшна беше реалността, в която последователите на правителството интерпретираха новия ред по свой начин.

В Иран случаите на публично убийство на жени, излезли на улицата с непокрити глави, се увеличиха почти веднага, въпреки че според закона това ''престъпление'' се наказва само с лишаване от свобода. Също така, жени, обвинени в държавна измяна, бяха принуждавани към съжителство и отвеждани в сексуално робство, тъй като бяха считани за военнопленници, лишени от абсолютно всякакви права. Стотици невинни жени бяха подложени на най-бруталните мъчения, често водещи до смърт, бяха хвърлени в затвора или екзекутирани в резултат на личните ''разследвания'' на председателя на съда, аятолах Халхали, който беше наречен ''съдията на обесването'' за стотици смъртни присъди . Мерките, предприети срещу жертвите, бяха незаконни, тъй като всички решения бяха взети без разследване или съдебни дебати. Никой обаче не се интересуваше от случващото се.

Днес ситуацията в Иран почти не се е променила. И въпреки че в Ислямската република все още има смели и грижовни жени, готови да се борят с тиранията дори с цената на живота и свободата си, властите на страната все още не са готови да се откажат от кървавата политика. Така през 2018 г. 18-годишната Маеда Ходжабри беше арестувана за публикуване на видеоклип с танци, което е забранено от законите на Ислямската република. След ареста обществеността и феновете на блогърката започнаха да искат справедливост от иранските власти, но правителството на страната игнорира вълната от недоволство. Друг ужасяващ пример за режима в Иран е осъждането на адвокат Насрин Сотудех, която защитаваше жени, обвинени в нарушаване на законите на страната. През 2019 г. самата Сотудех беше осъдена на 38 години затвор, както и на 148 удара с камшик.

За съжаление, тези два случая са само капка в морето в сравнение с общия брой убити, осакатени и съсипани жени, които са принудени да живеят според законите на шариата в някога светската държава Иран. Фактът обаче, че въпреки жестокостта и несправедливостта на властите, жените все още протестират срещу тиранията, дава надежда за по-светло бъдеще, включително и за Иран.

Автор: Дария Чернова