Уерис Диъри: Някой трябва да говори в защита на малките момичета без глас
От Нели Славова
''Жените са гръбнакът на Африка, но те са безсилни да вземат решения. Те нямат право на глас за това за кого ще се омъжат. Те нямат думата дори за собствения си живот."
Годината е 1997-а. Уерис Диъри е в разгара на кариерата си. Тя е лице на Chanel, L'Oreal, Levi's и Revlon. За да говорят за мода и нейния успех, журналист от сп. Marie Claire се подготвя за стандартно интервю. Но Уерис го прекъсва.
''Ако обещаеш да я публикуваш, ще ти разкажа една истинска история."
И разказът започва.
Детството ѝ приключва на петгодишна възраст върху един камък в храстите близо до дома ѝ в Сомалия. Майка ѝ вярва, че е дошло времето Уерис да се превърне в ''жена" чрез традиционен ритуал, който оставя белези не само върху плътта, но и върху психиката. За да бъде ''годна за брак", тя е подложена на генитално осакатяване - кл*торът и срамните ѝ устни са изрязани, а раната е зашита почти докрай с тръни от акация. Остава само един отвор с размера на кибритена клечка.
Болката е неописуема. Една от сестрите ѝ умира от усложнения. Същото се случва и с две нейни братовчедки. Но Уерис оцелява. Майка ѝ обяснява, че това е трябвало да се случи в името на Аллах. В името на традицията. В Сомалия и Етиопия около 98% от жените преминават през този ад.
''Майка ми ми каза да захапя едно парче дърво и да бъда смела. ''Бъди смела заради мама и всичко ще мине бързо."''
Инструментът е ръждясало ножче за бръснене в ръцете на стара жена. ''Чух как острието се прорязва напред-назад през кожата ми. Чувството беше неописуемо."
На 13 години, за да избегне принудителен брак с 60-годишен мъж, Уерис бяга през пустинята към Могадишу. Баща ѝ я е продал за пет камили. Майка ѝ обаче проявява милост и я буди в тишината на нощта: ''Бягай. Бягай, докато не се е събудил, но моля те, обещай ми, че няма да ме забравиш."
След дни на глад и среща с лъв, която Уерис приема като знак от съдбата, тя се озовава в Лондон. Работи четири години като прислужница в резиденцията на чичо си, сомалийския посланик. Когато неговият мандат изтича, Уерис прави пореден смел избор - скрива паспорта си и остава съвсем сама в британската столица. Спи в кашони, работи нелегално и мие подовете на Макдоналдс, докато не бива забелязана от фотографа Майкъл Гос. Той изпраща суровите ѝ кадри по агенциите, където те попадат в ръцете на Терънс Донован. Пътят към календара на Pirelli е отворен.
През 1995 г. Уерис се завръща в Африка с екип на BBC, за да открие майка си чрез тайната им парола - детския ѝ прякор Авдохол (Малка уста). Търси прошка, а не възмездие и отговор на въпроса ''защо".
''Простих на майка ми, защото на нея са ѝ причинили същото. На баба ми - също. Простих на жената, която завинаги ме лиши от нормален живот."
След публичното си разкритие през 1997 г., Уерис Диъри се превръща в световен двигател на промяната. Става специален посланик на ООН за премахване на женското генитално осакатяване (FGM). През 1998 г. публикува автобиографията си ''Пустинно цвете", която вдъхновява милиони и се превръща в едноименен филм. Тя основава две фондации: ''Пустинно цвете" за изкореняване на варварската практика в световен мащаб и ''Пустинна зора", която строи училища и клиники в Сомалия.
''Някой трябва да говори в защита на малките момичета без глас. Признавам, че ме е страх. Но все пак мога да рискувам. Това съм правила през целия си живот."
Днес FGM се практикува в приблизително 92 страни, като над 40 от тях са разположени в Африка, Близкия Изток и Южна Азия. Световната здравна организация съобщава, че над 200 милиона жени и момичета, живеещи днес, носят тези белези.
