Защо избираме хора, които не могат да ни дадат това, от което се нуждаем

Понякога не избираме хората, които са готови да ни обичат, а тези, които ни карат да се стараем повече, да чакаме и да се съмняваме. И въпреки че усещаме някаква силна липса, ние оставаме не защото не знаем какво ни трябва, а защото сме свикнали да го няма.

Често бъркаме емоционалната недостъпност с дълбочина, мълчанието с мистерия, а дистанцията с предизвикателство. Когато някой не ни дава сигурност започваме да търсим проблема в себе си, като започваме да се променяме и нагласяме с надеждата този път да бъдем избрани. Тези избори рядко са случайни и обикновено идват от стари модели, като например от любов, която е трябвало да се заслужи или пък от внимание, което е било непостоянно. Така започваме да вярваме, че любовта върви с усилие и тревога, че ако е лесно - не е истинско. Понякога избираме недостъпни хора, защото така избягваме риска да бъдем истински видени. Липсата е позната, а познатото, дори когато боли изглежда по-безопасно от сигурността.

Промяната започва, когато спрем да питаме ‘’Защо се държи така’’ и се осмелим да попитаме ‘’Защо аз приемам това’’. Нуждите ни не са прекалени и любовта не трябва да се гони; тя трябва да се среща, въпреки че понякога най-смелото решение е просто да избереш себе си.