Жените говорят: с какво свързват Осми март
От Нели Славова
Повече от век хората по света отбелязват 8-ми март като специален ден за жените.
Международният ден на жената се разрасна от работническото движение, за да се превърне в ежегодно събитие, признато от Организацията на обединените нации.
Основите са положени през 1908 г., когато 15 000 жени маршируват през Ню Йорк с искане за по-кратко работно време, по-добро заплащане и право на глас. Година по-късно Социалистическата партия на Америка обявява първия Национален ден на жената.
Клара Цеткин, комунистическа активистка и застъпничка за правата на жените, предложила създаването на международен ден. Тя представила идеята си на Международна конференция на работещите жени в Копенхаген през 1910 г. - и стоте жени събрани там измежду 17 страни, се съгласили с това предложение единодушно.
Международният ден на жената се чества за първи път през 1911 г. в Австрия, Дания, Германия и Швейцария.
Празникът станал официален през 1975 г., когато ООН започнала да отбелязва деня. Първата приета тема през 1996 г. била "Празнуване на миналото, планиране на бъдещето".
Международният ден на жената се превърнал в специален повод, за да отпразнуваме докъде са стигнали жените в обществото, политиката, икономиката, културата и въобще всички сфери на живота.
Жените са способни, смели, креативни, свободомислещи, приключенстващи, пишещи, смятащи, рисуващи, създаващи.
Създават живот, закони, история, приятелства, любови, връзки, литература, стремежи, храна и уют. Създават спомени отвъд времето и пространството.
Могат да бъдат раними, нежни, деликатни създания, които правят компромиси, но и могат да допускат грешки, защото не греши само този, който не взима решения.
А жените взимат поне няколко решения на ден.
Жените са упорити, мъдри и разполагат с търпение. Крият страхове.
Те са още и острови на утеха, морални компаси, гравитационни центрове и микрокосмоси от чувства, емоции и свои малки тревоги.
Носят дрехи, чанти, бижута, но и носят купища отговорности.
Жените са онези същества, които наистина могат всичко, а това, което умеят най-добре, е да избират.
Помолих група от дами да ми споделят какво за тях представлява този ден. С какви усещания асоциират Международния ден на жената? Как разбират, приемат и празнуват своята специалност?
Ето какво ми отговориха те:
"За мен лично, този празник е останал като денят на Мама и кокичета на букетчета. И мама с едно бяло поло от мохер с огромна яка и една сива карирана пола, ушита на верев с коланче на кръста и прическа като на любимата ù Бриджит Бардо. И мама се усмихваше с най-широката си усмивка и зъби, по-бели от кокичета. Това е за мен 8 ми март..."
Антоанета Николова
"Честно казано, у мен май има някакъв остатък от онова "преди", от преди 89-а, когато 8-ми март беше не толкова Ден на жената, колкото Денят на мама. Така ни го обясняваха в детската градина и някак си така ми е останало като асоциация.
Иначе го свързвам с приятни емоции, разбира се. Спомням си как на един 8-ми март, все още студентка в Търново, се прибирах посреднощ. Била съм сама и на една от стълбите виждам отсреща да препуска някакъв ужасно устремен тип. Отскачам да го пропусна, при което онзи се спира до мен, следва лек поклон и ми подава роза. Държеше цял куп такива. Честити ми празника и си продължи.
Не ми се случва често някой да ме остави като гръмната с жест."
Валентина Вълчева
"8-ми март за мен е рожденият ден на мама.
Ден от прогимназията, в който класната ще накара всички момчета да подарят роза на момичетата в класа.
Ден на жената - работничка в Испания.
Ден, в който някое предишно гадже ми е купил гербер, ей така в последния момент.
За мен е Ден на майката, не на жената. Аз съм си жена всеки ден."
Галина Алипиева
"За мен това е денят на всички жени, че носят красота, разбирателство, имат способността не само да дават живот, но и да отглеждат живот (деца, често и тези на съседката, цветя, домашни животни), да стискат зъби денонощно, докато от парче месо стане човек, а даже сами да не са създали живот, те подкрепят живота. Носят в него любов, съпричастност, подават ръка в нужда, показват завидна смелост, жилавост и издръжливост, а в същото време са изработили камуфлаж от чупливост и крехкост, за да не сринат самочувствието на мъжете. Празнувам тази противоречивост на жените."
Соня Григорова
"Денят на Мама. Лепиш изрязани на ръка цветенца за картичка. Другарката си има фаворит за водещ. После порастваш. Татко вече носи две рози за повода. Избираш си половинка. Той не се сеща въобще за цвете. Избираш друга половинка. Приятелките ти обаче са подготвени. С китки и розе. Един прекрасен ден ставаш мама. И ти казват: "тържеството е в 17:30". И се чудиш как да си там в 17:20, като си на работа до 18:00. Важното е детето да е щастливо. А идеята за отвоюваните равни права не е спомената. За жените, които са се борили да имаме право да гласуваме.
P.S. Още си пазя вазата, която мама получи за осми март в детската градина."
Галина Йорданова
"Не асоциирам празника с деня на мама, Благовещение за мен е този ден. 8-ми март е ден на жената. Независимата - майка, баба, леля, стринка, кака, носеща пет дини под една мишница с гордо вдигната глава. Жената, която не е просто диван вкъщи или красиво осветително тяло, не се моли за 5 лв. за червило, кафе с приятелки или бар. Асоциирам го с любимата ми класна, която купуваше кокичета на момчетата и ги учеше да бъдат кавалери още, докато им растяха мъхести мустачки."
Веселина Евтимова
"Денят на мама! Баща ми всяка година ми даваше дребна сума, за да купя някакво подаръче. Не си спомням, дали и какво той е подарявал, но ми изпъква кварталния РЕП, пред който почти часове умувах, какво да купя на мама. Сега е много по-лесно. Не чакам празника - наумя си нещо и купувам. За този 8-ми март съм спретнала два. Ама има още време... Обожавам да правя подаръци!"
Дафинка Гарова
"8-ми март е денят на Жената.
8-ми март е денят на правото на избор. Жената и нейният избор да бъде каквато пожелае и да се реализира както пожелае. Дори този избор да включва това ДА НЕ бъде майка. И да бъде възприемана като осъществена и пълноценна личност с изборите, които прави, дори тези избори да излизат извън клишето на това, което се приема като предопределено.
8-ми март не е денят на майката, която може всичко, 8-ми март е денят на жената, която може да поставя лични граници, да приема, да отказва, да бъде здрава и щастлива.
8-ми март не е ден за романтика. Не е ден на карамфила или зюмбюла в целофан или на кичозната картичка със снимка от детската градина.
8-ми март е ден на борбата. На извоюваните победи на всички преди нас. На нашите лични победи.
8-ми март е ден за благодарност – благодарност към хилядите жени преди нас, които са посветили живота си за победата и налагането на идеите, благодарение на които живеем в общество на равнопоставени права и избор.
8-ми март е ден за равносметка – за това, което можем да направим по-добро, така че светът да бъде по-гостоприемно място за всички нас, за нашите деца."
Ирена Петкова
"За мен е денят на мама. Защото тя е повече от дума. Това за мен е усещането за безмерна обич и доверие, сила и изцеление, топлина и добрия пример, напътствия и необходимостта винаги да я имам в живота си. Никоя друга любов в света не може да съответства на любовта на майката, безусловна и за цял живот.
Осми март беше денят, който всички деца очаквахме с огромно вълнение. Защото няколко дни преди него бивахме строени в редичка в класната стая и ни снимаше професионален фотограф. Снимките бяха с послание, поднасяхме ги като най-голямата награда за майките си.
Много сме се променили през годините. Но едно нещо винаги ще остане непроменено - любовта между нас и близостта, която споделяме.
И сега също ще прегърна моята 91 годишна майчица, ще я погаля и със сърце пълно с любов и благодарност, отново ще й кажа: "честит празник мила, мамо!""
Детелина Темелкова
"Като дете помня как баща ми се прибираше с три карамфила - един за майка, един за сестра ми и един за мен. Всяка година най-неромантичният мъж отиваше да ни купи по едно цвете. След това се омъжих за още по-неромантичния мъж и за 17 години, цвете може би съм получила три пъти...
Та определено не го свързвам с някаква романтика. По-скоро се усеща женската енергия - как се поздравяваме, как си правим комплименти колко добре изглеждаме, как организираме някакви женски събирания. Някаква женска сила витае във въздуха и за това нямат принос мъжете, сами си я правим."
Ася Асенова-Банкова
"И за мен е най-вече денят на мама. По-късно, когато аз станах мама, свързвах празника със страхотните тържества в класовете на малкия и големия ми синове, бяха при една и съща начална учителка. Още си пазя картичките, които бяха правили за нас, а на тържествата изразходвах по един пакет кърпички. За съжаление, вече нямам мама на която да честитя, но синовете ми редовно ми честитят и пращат на тоя ден стари снимки - картички за 8-ми март. От последните три години на тоя ден се радвам и на поздравите на внука си, под формата на магнитчета за хладилник с негова снимка."
Боряна Илиева
"Първата ми мисъл е за Денят на мама, но после за жената - такава, каквато е днес. Всичко - цветя, подарък, честитка, е знак на признание и уважение към нас. Както казва детето: "Мама може всичко!" Да, мога!"
Алла Асенова
"Ден, в който бяхме създали традиция да се събираме три най-близки приятелки с трите ни дъщери и да се смеем. Аз обичам празниците и когато насред делника се случи, му отдавам дължимото. Осми март ми напомня, че не съм принцеса дори когато бих искала да съм."
Бени Хюбнер
"Лицемерен ден. Още от комунизма го мразя. Когато мазните колеги/ познати, които цяла година те подритват и пощипват, носят по един умрял карамфил в целофан и се лигавят.
Не ми е нужен осми март, за да се чувствам уважавана. И достойна. Майка, жена, колега, приятел. Животът ме събра със страхотни мъже и аз възпитавам един с примери от тях- да държат ръка по мъжки, да отварят врати на ВСИЧКИ, да гледат в очите, да не се съмняват в силите на слабия пол!"
Марта Блънт
"У дома има два лагера. Според дядо ми това е празникът на жената и получавах дори в трети клас малко букетче от зюмбюли или момина сълза. Без нищо излишно. Изчистено и рационално отбелязване на деня. Приятелят ми определя този ден единствено като денят на майката. Според него жените, които не са майки, не празнуват този ден, защото няма повод за това. Значи ли, че не ме обича ако на 14.02/08.03 или друг предназначен ден не получа цвете и подарък?! Или това, че днес ми е подарил набран свеж и ухаещ на приказка букет, просто защото е неделя, защото сме си достатъчни, доволни и щастливи? Лично за мен, излизайки от традицията, може всеки ден да бъде празник.
Всеки ден може да бъде определено осмислен, ако аз му придам това значение. Може днес да бъде ден на жената, защото с баба ми си разменихме сутринта малки, красиви, женски подаръчета, после получих букет без повод от приятеля ми, приготвихме заедно торта, разходихме се за ръка, целувахме се. И? С какво отстъпва това на един друг празничен ден, когато клишето малко или много изисква даден жест. Красотата му е още по-истинска и нежна, когато е непредизвикано. Всеки ден можем да си казваме една на друга колко сме изящни, силни, красиви, магични и смели. Всеки ден можем да се поздравим за усилията, които ежедневно полагаме като жени. От всеки ден можем да направим вълшебен празник и аз съм повече привърженик на тази идея."
Лора Петрова
