''Жените носят в себе си чувство за вина, каквото мъжете изобщо не познават" - Наталия Водянова
От Нели Славова
Наталия Водянова е истинска Супернова. Този прякор, даден ѝ от модния свят, ѝ пасва перфектно - тя е от онези звезди, чиято експлозия произвежда гигантска ударна вълна в цялата Вселена. Зад гърба си Наталия има зашеметяваща кариера, тя е едно от най-фотографираните лица в историята, притежава свирепа воля за успех и извървява изключително достоен, упорит път до световните подиуми. Но Наталия е и пълно себеотдаване. Днес, много повече филантроп, отколкото модел, тя ръководи фондацията ''Naked Heart Foundation'', която създава през 2004 г. в подкрепа на деца със специални нужди и техните семейства. От 2021 г. тя е и посланик на добра воля на UNFPA - Агенцията на ООН за сексуално и репродуктивно здраве, която работи в над 150 страни за подобряване на здравето, правата и условията на живот на жените.
През всичките 88 корици за Vogue, които е заснела, я видяхме как израства, как се превръща в уверена жена и в реализирана майка на голямо семейство. Нейният пристан са съпругът ѝ Антоан Арно и децата им - Лукас, Нева, Виктор, Максим и Роман. Сега, на 44 години, Наталия е бременна с шестото си дете - изненада и огромен подарък от живота. Тя съзнава, че решението ѝ контрастира на фона на общата ситуация във Франция и по света, където раждаемостта продължава да спада. Наталия споделя своето щастие и личните си вълнения пред Клер Томсън-Джонвил, редакционен директор на Vogue France, а ние разказваме за вас.
На колко години бяхте, когато родихте първото си дете и по какво се различава тази бременност за вас?
Бях едва на 19, когато родих първото си дете! Сега, от дистанцията на времето, си давам сметка колко млада съм била, но тогава това ми изглеждаше като най-естественото нещо на света. Беше въпрос на културна среда – всичките ми приятелки станаха майки рано. Не се чувствах по-различна. Чак по-късно разбрах, че за Европа това се смята за изключение, но никога не съжалих. Голямото семейство е част от моята лична история. Най-големият ми син Лукас, от първия ми брак, тази година навършва 25 години. Разликата между децата ми е доста голяма – Лукас беше на 13, когато се роди Максим, първото ми дете от Антоан. А сега съм бременна отново, десет години след раждането на най-малкия ми син Роман, който скоро ще стане на 10. Всъщност имам усещането, че под един и същ покрив отглеждам трето поколение деца.
Разбира се, бях съвсем различна майка с Лукас, Нева и Виктор в сравнение с Максим и Роман. С Антоан мислехме, че тази страница вече е затворена за нас и бяхме щастливи с голямото ни семейство. Но миналото лято започнаха да ме вълнуват едни особени въпроси. Ако можех да се върна десет години назад, какво бих променила? Каква майка щях да бъда днес? Тези мисли събудиха любопитството ми: ами, ако не е твърде късно? Ако не затваряме тази врата окончателно?
Как се чувствате физически?
През първите три месеца се шегувах, че се чувствам точно както при първата ми бременност. Беше наистина тежко, но сега вече съм много по-добре! Наложи се да забавя темпото. Бях подготвена за това, че тази бременност ще бъде различна. Нищо не може да ме изкара извън равновесие, защото бях настроена психически. Днес приемам всичко по различен начин - благодарение на мъдростта и опита, които натрупах през годините. А и самото вълнение и щастие от тази бременност си казват думата...
Оставяте усещането, че винаги сте готова за всичко!
О, това е само илюзия, повярвайте ми! Ако някой ми беше казал преди две години, че днес ще бъда бременна и ще се чувствам щастлива от този факт, нямаше да повярвам. Бременността ми с Роман беше изключително тежка. Прекарах четири месеца на легло, за да го спася, и това ми нанесе сериозна психологическа травма. Първо беше постоянният страх дали бебето е добре. И второ – четири месеца! Можете ли да си представите какво е за динамичен човек като мен да лежи и да не прави нищо толкова дълго време? С Максим също ни беше трудно. Не спеше добре, беше доста неспокойно бебе и започна да преспива нощта много късно. Отглеждането на тези две момчета беше истинско предизвикателство за семейството ни, а и ние самите не ставаме по-млади. Така че човек се замисля. Днес тази нова бременност е истинско чудо, защото изобщо не вярвахме, че е възможна! Но тя е и много осъзнато решение да посрещнем това бебе. Бих казала дори, че е плод на проактивност. На 19 години нещата просто ми се случваха с лекота и усещане за даденост. На 44 е различно – изборът е много по-осъзнат, а посрещането на новия живот – много по-дълбоко. Това, което ме накара да се почувствам истински готова, беше моята вяра и духовно упование. Днес избрах да споделя отговорността за моя баланс и за този на детето ми с Вселената.
Достъпът до качествено здравеопазване и правилното планиране във времето играят решаваща роля за финансовата стабилност на съвременната жена. Мислите ли, че тълкуваме погрешно големите дебати за фертилността? И бихте ли ни разказали повече за ролята си на посланик?
Когато съобщих хубавата новина на моя колежка от UNFPA, която вече ми е близка приятелка, тя възкликна: ''Уау, шесто дете! Ти направо спасяваш демографията на Франция!". Попитах я защо казва това и така започна разговорът ни около годишния доклад на UNFPA за състоянието на световното население. Тя ми обясни, че Франция винаги е била демографско изключение в Европа, но според данните за 2025 г. раждаемостта е спаднала до 1,56 деца на жена. Това, разбира се, предизвика остри дебати и тревоги за бъдещето на страната. Докладът обаче разкрива нещо изненадващо, което разбива клишетата: спадът в раждаемостта не се дължи на липса на желание за деца, а на липса на подкрепа.
Напълно съзнавам какъв късмет и привилегия е това, че имах възможността сама да избера да имам голямо семейство. Много жени мечтаят за повече деца, но се сблъскват със суровата реалност – икономическата ситуация, липсата на жилище или огромния натиск на работното място. Моята роля като посланик е да напомням, че целта не е просто да се гони някаква национална ''статистика", а да се гарантира, че всяка жена има автономността и подкрепата да има толкова деца, колкото самата тя пожелае.
Аз лично работих до деня на раждането и се върнах в офиса много бързо. Това беше мой избор и имах късмета да управлявам времето си така, че да бъда до децата си. Но при повечето жени не е така... Наскоро четох статия в The Wall Street Journal за Ема Гред, съоснователката на брандовете Skims и Good American. Заглавието беше: ''Запознайте се с главния изпълнителен директор, според когото е напълно нормално да прекарваш само три часа на ден с децата си". Тя има четири деца. Коментарите отдолу бяха единодушни: ''Ако беше мъж, никой нямаше дори да го спомене". Това показва колко критично обществото все още гледа на жените... В Северна Европа ролята на бащата в отглеждането на детето и дългият платен отпуск за бащинство се вземат изключително сериозно. В нашите ширини това все още често е тема табу. На жените редовно се задава въпросът: ''Как успявате да съвместявате кариерата и семейството?" - въпрос, който рядко ще чуете да се отправя към мъж и това е огромна несправедливост. Жените носят в себе си чувство за вина, каквото мъжете изобщо не познават. Обществото наблюдава работещите майки под лупа, под каквато никога не поставя работещите бащи.
Аз самата не изпитвам вина, че работя толкова много, защото за мен това е наследство и пример, който завещавам на децата си. Но това не се случи за един ден. Трябваше ми време, за да изкореня тази вина, която се предава на момичетата от поколения. Съпругът ми Антоан изобщо не си задава тези въпроси. И въпреки това е прекрасен баща, изключително присъстващ в живота на децата. Дори понякога се налага да настоявам да се прибира по-рано от работа.
Какво означава ''уелнес" и грижа за себе си за вас днес, в сравнение с преди десет или двадесет години?
Отново ще се върна към думата ''проактивност". Имам усещането, че станах много по-отговорна към собствения си баланс, въпреки че, признавам, моето благополучие остава неразривно свързано с това на децата ми. Когато нещо с тях не е наред, това ме вади от релси. А колкото повече растат, толкова по-сложни стават казусите. Трудно е за менажиране, но предполагам, че всеки родител минава през това. Точно затова трябва да се грижа за себе си – за да бъда онази стабилна опора, от която те се нуждаят. Това е избор и огромна привилегия, за която си давам ясна сметка.
Какво е мнението ви за връзката между технологиите и здравето?
Инвестирах много рано в стартъпи като Flo (за репродуктивно здраве), Loóna (за сън и релаксация), Zing Coach (фитнес коучинг с изкуствен интелект) или Simple (хранене и здравословни навици). Силно вярвам в тези инструменти, защото ни помагат да разбираме по-добре телата си. Днес разполагаме с готови решения буквално на един клик разстояние – можем да проследим как изборите ни влияят на съня, стреса и общото ни състояние. Наскоро открих смарт пръстена Oura Ring и той се превърна в истинско откровение за мен. Започнах да улавям интересни модели. Пътуванията, например, ме изтощават неимоверно. Нямам страх от летене, но тялото ми изпада в стрес в секундата, в която стъпя на летището. Разбрах нещо много важно: стресът не винаги е онова, което усещаме съзнателно; той може да присъства в тялото ни, без изобщо да подозираме.
Това, което казвате за стреса, е изключително интересно. Как нервната ни система взаимодейства със самата себе си... Имам усещането, че днес темата за ''нервната система" се превърна в новото ''глутен" (тема, за която всички говорят). Не мислите ли така?
В Русия винаги се е говорило много за нервната система. Лекарствата в моето детство бяха труднодостъпни, затова всичко се лекуваше с прости методи, ежедневни навици и връзка с природата. Израснах с това. Казваха ни: ''Иди се разходи в гората, това лекува всичко!". Все още пазя тетрадките на баба ми, нейните книги от младостта, в които е събирала безценни съвети за здраве и форма: йога пози, рецепти за красота, как да си ушиеш дрехи, как да градинарстваш. Всичко се базираше на това, с което разполагаш в момента.
Намирам за изключително любопитно, че днес се завръщаме точно към тези корени. Сега ни представят тези практики като нещо ново и революционно, а те съществуват от векове. Това не са вълшебни хапчета, които променят живота за една нощ, но с натрупване променят качеството му драстично. В много общности по света, които нямат достъп до модерната западна медицина, хората винаги са разчитали на тези древни знания, предавани от поколение на поколение. В Китай, Русия или Южна Америка има дълбоко разбиране за природата, билките и тялото. Дори нещо толкова просто като алое вера носи в себе си древна наука. Баба ми например ме учеше като малка да прегръщам дърветата. Тогава това изглеждаше... ексцентрично. Но тя се оказа напълно права. Вече е научно доказано, че дърветата общуват помежду си, обменят ресурси и реагират на средата си. Те са много по-живи и свързани, отколкото сме си представяли.
Кои са най-ценните съвети, които помните от баба си?
Първото, което ми изниква в съзнанието, е един съвет, който по-късно се оказа направо пророчески: ''Никога не си скуби веждите, един ден ще са ти нужни". Тридесет години по-късно ѝ благодаря всяка сутрин пред огледалото!
Другият съвет е чисто здравословен и го прилагам и до днес: доброто дъвчене на храната. Дъвча всяка хапка по четиридесет пъти. Превърна се в навик и винаги се застоявам на масата най-дълго от цялото семейство! Но това означава и че храносмилането ми е перфектно. Опитвам се да предам този навик и на децата си, но да кажем, че все още сме далеч от целта.
Вие сте световноизвестна личност. Как се справяте с този факт при възпитанието на децата си, особено в ерата на социалните мрежи?
Децата ми са на различна възраст, така че се сблъсквам с различни казуси. Големите навремето се притесняваха да канят приятели вкъщи. Налагаха си огромен натиск. Когато си тийнейджър, просто искаш да бъдеш като всички останали. Това наистина ме тревожеше, защото в никакъв случай не исках да омаловажавам емоциите им. Аз самата нямах такъв проблем на техните години – моят единствен избор тогава беше да оцелея, да вървя напред стъпка по стъпка, да остана отворена към света и да грабя всяка възможност, въпреки че нямах никакъв избор. Те притежават свобода, каквато аз никога не съм имала, но тази свобода понякога може да бъде плашеща.
Затова се опитвам да говоря открито с големите: ''Разбирам ви, дайте си време. Карайте я по-кротко. Стъпка по стъпка, ден след ден, точно както правех аз. Обградете се с добри хора. Не бъдете твърде строги към себе си и не си налагайте излишен натиск. Опитайте се просто да откриете радостта в това, което правите – именно тя ще ви отведе много по-далеч от сухия стремеж към високи постижения". Една от основните ценности, които възпитавам у тях, е да си дават сметка за привилегиите, които са получили по рождение: ''Вие получихте много, истински подарък е да нямате битовите тревоги, които вълнуват другите хора. Но това идва и с отговорности: трябва да работите здраво и най-важното – да уважавате останалите. Живеете в голямо семейство, но сте част и от общество, а стойността на човека се измерва именно в отношението му към другите. Бъдете добри хора и вижте накъде ще ви отведат талантите ви. Вие сте уникални и един ден ще откриете своя собствен път". Това е дълъг процес.
С по-малките, които са от съвсем друго поколение, битката е различна. Това е генерация, която иска да бъде в социалните мрежи и настоява за постоянен достъп до екраните. Големите ми деца имаха силен интерес към природата и игрите навън; нямах никакъв проблем да ги изведа на разходка в парка. Сега имам усещането, че сме в състояние на постоянна война с устройствата.
Roblox...
О, Roblox е истинско зло! Платформата е абсолютно забранена за двамата малки. Максим в момента мечтае за телефон, но сме му заявили категорично, че ще получи такъв едва на 16 години, и това не подлежи на преговори. За щастие, големите деца ни подкрепят напълно в това решение и ни съдействат.
Какво означава за вас да бъдете на корицата на Vogue France – бременна, на 44 години?
Все още обожавам да заставам пред обектива и истински се забавлявам на снимачната площадка, въпреки че това остава моя професия. За щастие днес имам възможността да използвам тази трибуна, за да давам гласност на каузи, които са важни за мен. Тази корица е и послание, което искам да изпратя към всички жени: майчинството трябва винаги да бъде избор, продиктуван от любов. Жените трябва да раждат тогава, когато се чувстват готови, а не под натиска на обществото. И ако моята възраст, моят извървян път или работата ми в UNFPA могат да помогнат това послание да стигне по-далеч, тогава тази корица има своя дълбок и истински смисъл.
Източник: Vogue France
