Сьомгата вече яде пилешко. Защо не ни казват?

През последните години сьомгата се превърна в една от най-търсените риби в България. Тя измести традиционната пъстърва от много трапези, а социалните мрежи я превърнаха в символ на здравословното хранене. У нас тя идва основно от Норвегия, често със самолет, за да е прясна. Малцина от купувачите обаче знаят с какво е хранена. И скоро ще знаят още по-малко.

Най-големите производители на сьомга в Европа започват да хранят рибите си с пилешки субпродукти. Според Financial Times норвежката Lerøy Seafood Group, един от най-големите производители в страната и доставчик на британската верига Tesco, вече използва пилешки съставки във фуража на всичките си офшорни ферми. Mowi, най-големият производител на сьомга в света, се подготвя да направи същото в Норвегия и Шотландия. Grieg Seafood е въвела пилешко брашно и масло през юли, а SalMar, вторият по големина производител в света, тества пилешки фураж от март.

Причината е проста и се казва цена. Традиционното рибно брашно, което се прави от дива риба, почти е удвоило цената си за две години. Тази година силно Ел Ниньо наруши риболова на аншоа край Перу. Страната обикновено произвежда около една пета от световното рибно брашно, а продължителните забрани за риболов там изпратиха цените на рекордни нива. Междувременно и една от рибите, използвани за фураж в Европа, загуби сертификата си за устойчивост, след като европейските държави не успяха да се договорят за квоти. Пилешкият фураж струва под половината от рибния на тон. Производителите добавят, че той намалява и въглеродния отпечатък, а запасите от дива риба не растат от 80-те години насам, докато производството на пилешко расте заедно с потреблението.

Става дума за части от птицата, които не се използват за човешка храна: кости, черен дроб, мозък. Перата са изключени. Това е напълно законно. В ЕС преработени животински протеини от птици са разрешени във фуражите за аквакултури от 2013 г., след години на строги забрани, наложени заради кризата с „луда крава“. Фермите в Чили и Канада ги използват отдавна. Европейските производители просто бяха по-предпазливи.

Защо? Защото купувачите не го харесват. Изследване на норвежкия институт Nofima, публикувано през април 2026 г., проучва над 1000 редовни купувачи на сьомга във Франция и Англия. От всички възможни съставки на фуража пилешкото предизвиква най-силно недоверие и най-често е описвано като „неестествено“. Британските вериги дълго време го забраняваха изрично. Tesco заяви през 2021 г., че не допуска пилешко брашно и масло във фуража на рибата си, а Waitrose – през 2024 г. Нито една от двете вериги не е потвърдила дали позицията ѝ се е променила.

Най-интересното в същото изследване обаче не е отношението към пилешкото. Около 70% от фуража на отглежданата сьомга вече е растителен: соя, рапица, пшеница. Почти никой от анкетираните не знаеше това. Повечето си представят сьомгата като хищник, който яде други риби. Отглежданата сьомга отдавна не е такава.

Тук е истинският въпрос. Не дали пилешкият фураж е опасен. Няма данни, които да сочат, че е. Не дали е „естествен“. Сьомгата в морето яде риба, а не соя, така че естествено отдавна е относително понятие. Истинският въпрос е защо купувачът научава това от Financial Times, а не от етикета.

Отговорът е в регулацията. Европейските правила за етикетиране на рибни продукти изискват производителите да посочат търговското и научното наименование на вида, дали рибата е уловена или отгледана, района на улов или отглеждане и дали е размразявана. Информацията за начина на производство може да се добави доброволно. Съставът на фуража не е задължителен. Купувачът, който избира сьомга в хладилната витрина, няма откъде да разбере дали рибата е хранена с риба, със соя или с пилешко.

Индустрията има своите аргументи. По-евтиният фураж държи цената на рафта ниска. По-малко рибно брашно означава по-малък натиск върху дивите рибни запаси. „Сьомгата е хищник и в природата яде други риби, така че храненето ѝ с пилешко е напълно естествено“, казва пред FT изпълнителен директор на голям производител на фуражи. Изследователите от Nofima стигат до сходен извод, но от другата страна: отношението на купувачите се променя, когато получат ясна информация.

Точно тук бизнес логиката се обръща срещу себе си. Сьомгата се продава като премиум, здравословен, почти луксозен продукт. Цената ѝ включва доверие. Индустрия, която изгради цял пазар върху образа на чисти норвежки фиорди, рискува повече, ако купувачите научат истината сами, отколкото ако им я каже. Британската организация за защита на животните Viva! го формулира ясно: хората, които избягват пилешкото по етични или екологични причини, разумно очакват да бъдат информирани. 

В крайна сметка пилешкото във фуража може би е разумно решение. То е по-евтино, по-устойчиво и, доколкото знаем, безопасно. Но решение, което е разумно, не би трябвало да се крие. Ако производителите вярват в аргументите си, най-силният им ход е да ги напишат на опаковката. А ако не вярват достатъчно, за да ги напишат, купувачите имат право да се запитат защо.