Цената на счупената витрина: какво всъщност губи френският бизнес от бунтовете
В неделя сутринта Париж миришеше на изгорели кофи за боклук и на прясно рязан шперплат. Около площад „Република“, където се допират III, X и XI арондисман, търговци метяха стъкла, а дърводелци вече заковаваха дъски там, където предния ден е имало витрини. Картината е позната на всеки, който следи Франция от 2018 г. насам. Позната е и първата цифра, която неизменно идва след нея: „няколкостотин милиона евро“. Именно тази цифра обаче е най-малката част от загубата.
Протестите започнаха на 18 септември като блокади на гимназисти в Кретей, предградие на Париж, заради препълнени класни стаи, липса на учители и остарели сгради. На 17 октомври те се сляха с национална мобилизация срещу високите цени, обявена от синдикатите и движението на „жълтите жилетки“. По данни на МВР по улиците на страната излязоха около 550 000 души, от които близо 110 000 в Париж, а организаторите говорят за 800 000. Огромното мнозинство шества мирно. В периферията на шествията обаче маскирани групи разбиваха и плячкосваха магазини в Париж, Марсилия, Лион, Бордо, Лил, Страсбург, Ница и още редица градове. Историческото кметство на Лимож изгоря, а в Лион беше подпален туристическият информационен център.
Първата сметка дойде от Александър Бомпар, главен изпълнителен директор на Carrefour и председател на търговската федерация FCD: около 1500 засегнати обекта и щети за няколкостотин милиона евро. Само ден по-късно правителството удвои броя — според министъра на търговията Серж Папен засегнатите търговски обекти са 3000. Разминаването е по-скоро симптом, отколкото грешка: всеки следващ ден добавя магазини, чиито собственици едва сега са успели да подадат сигнал. Само в Бордо кметът Тома Казнав съобщава за до 100 ограбени магазина. За сравнение, при бунтовете през лятото на 2023 г. търговско-промишлените камари преброиха около 2500 вандализирани бизнеса — рекорд, който този уикенд вече е подминат.
Списъкът с марки звучи като пътеводител из френската търговия. В Париж беше опустошен бутикът на Celine на авеню Монтен, ограбен беше Dior на улица „Сент-Оноре“, а флагманът на Galeries Lafayette на булевард „Осман“ беше атакуван, преди полицията да се намеси. Повредени бяха и витрините на Goyard и Serge Lutens. В Марсилия бяха разбити магазините на Louis Vuitton и Hermès, в Лил и Бордо бяха ограбени магазини на Apple, в Лил — и на Sephora. Пострадаха Lacoste и Aigle, Decathlon, Fnac, Hugo Boss. Carrefour отчете щети в 50 обекта, 20 от които плячкосани, а по думите на Бомпар ремонтите само в неговата верига ще струват доста над 10 млн. евро. Дори споделената мобилност има своя сметка: операторът Dott е преброил над 300 унищожени велосипеда в Париж, 80 в Бордо и около двадесет в Лион, с щети от порядъка на 400 000 евро.
Тук обаче се крие и основното изкривяване в начина, по който гледаме на подобни събития. Новинарските снимки показват разбит Dior, но Dior ще смени стъклото до дни, а загубата ще бъде ред в тримесечен отчет. Шестдесет и една годишният Юсеф Хуха, собственик на семейния магазин за спортни стоки Footmax, разказа пред Irish Times, че от стоката му не е останало нищо — всяка фланелка и всеки аксесоар са изнесени. Френските търговско-промишлени камари вече предупреждават, че част от засегнатите малки търговци може изобщо да не отворят отново, защото ударът идва върху бизнеси, изтощени от години поредни кризи, растящи разходи и все по-празни градски центрове.
Кой всъщност плаща сметката, когато витрината е застрахована, а оборотът — не?
Застрахователната математика дава отрезвяващ отговор. Повечето френски полици за търговски обекти покриват т.нар. „безредици и гражданско неподчинение“: пожар, кражба, вандализъм, счупени витрини, дори временните дъски и охраната след нападението. Пропуснатите продажби обаче са друга история. Обезщетението за принудително затваряне зависи от допълнителна, незадължителна застраховка за прекъсване на дейността, която изплаща загубен брутен марж, а не загубен оборот, и обикновено само ако затварянето е причинено от покрита физическа щета. Срокът за уведомяване на застрахователя е пет дни, а за някои видове покритие е нужна и подадена жалба в полицията — тоест още административна тежест точно за собственика, който в момента сам мете стъклата.
Бунтовете от 2023 г. дават представа за мащаба. Тогава застрахованите щети достигнаха 793 млн. евро при около 17 000 претенции, средно по 46 600 евро всяка, като две трети от сумата, около 523 млн. евро, отидоха за търговски обекти. Последвалата сенатска анкета оцени реалните материални щети по-близо до 1 млрд. евро, защото част от загубите изобщо не бяха декларирани или бяха покрити само частично. Франция се опита да затвори тази празнина в бюджетния си закон за 2026 г.: безредиците стават задължително покритие в определени имуществени полици, създава се национален фонд, финансиран с до 1,5% от съответните премии, а държавата поема гаранции до 4 млрд. евро годишно. Схемата обаче още не е в сила — тя чака одобрение от Европейската комисия и правителствен указ. Уикендът на 17 октомври попадна точно в тази празнина.
Следващият слой загуби вече не се брои в магазини, а в базисни пунктове. В понеделник CAC 40 затвори с 1,1% спад, по-голям от този на общоевропейския индекс. Акциите на Carrefour поевтиняха с 2,2%, на LVMH — с 1,8%, на AXA — с 1,3%. Доходността по десетгодишните френски държавни облигации се покачи до 4,94%, а разликата спрямо германските достигна около 148 базисни пункта, на фона на дебат по бюджета за 2027 г. и преглед на кредитния рейтинг на Франция от Moody's, насрочен за петък. Всяко евро държавна помощ ляга върху бюджет с очакван дефицит от 5,4% от БВП и дълг от 119% от БВП. А помощта вече тече: премиерът Себастиен Льокорню обяви, че засегнатите бизнеси могат да пуснат служителите си на държавно финансирана частична безработица, а кметът на Париж Еманюел Грегоар поиска създаването на спешен щаб в подкрепа на пострадалите търговци.
Моментът също не е случаен в търговския календар. Протестът съвпадна с първия ден на есенната ваканция около Вси светии, а до решаващия предколеден сезон остават седмици. В понеделник Лувърът затвори след блокада на входа, а образите на горящи павилиони за вестници край статуята на Марианна обиколиха света точно когато градът разчита на туристите си. Колко струва това, ще покажат едва данните за резервации през следващите месеци — и те няма да влязат в нито една първоначална оценка на щетите.
Политическата битка за вината вече тече. Правителството обвинява крайнолеви групи в организиране на насилието, лидерът на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон обвинява властите в лошо управление на кризата, а полицейската инспекция разследва десетки сигнали за прекомерна сила срещу ученици. Министърът на вътрешните работи Лоран Нюниес призна липса на предвиждане и загуба на контрол в някои градове и подаде оставка, която президентът Макрон отказа да приеме. Синдикатите вече обявиха национална стачка за 5 ноември.
Има обаче една горчива ирония, която надхвърля спора кой е виновен. Протестът беше срещу високата цена на живота. Сметката за него ще бъде платена в немалка част чрез по-скъпи застрахователни премии, по-скъпо държавно финансиране и затворени квартални магазини, които никоя верига няма да замени със същото. С други думи — с още малко по-висока цена на живота.
