Ако знаех, че...
От HighViewArt
Само ако знаех...
...че никога повече няма да чуя гласа ти, аз щях да съм оценявал всяка твоя дума… всеки звук на гласа ти, с цялото си сърце.
Само ако знаех...
...че това беше нашата последна прегръдка. Щях да те държа здраво в обятията си и да се надявам, че никога няма да те пусна.
Само ако знаех...
...че това беше последния път, наистина последния път, щях да те видя, щях да намеря време да ценя всичко свързано с теб.
Само ако знаех...
...ако имах шанса да се помоля с теб още един път, щях да държа ръцете ти и да приветствам Божието присъствие да ни изпълни.
Само ако знаех...
...че различията не означават липса на любов, щях да те наранявам много по-рядко.
Само ако знаех...
...че дори всичко в живота ми да изглежда, че се случва по грешния начин и се разпада около мен, дори когато сърцето ми е разбито, Бог ми е обещал да бъде винаги с мен.
Само ако знаех...
...че съм безпомощен да променя другите хора, щях да спра да се опитвам и да бъда свободен да ги обичам заради това, което бяха, заедно с всичките им недостатъци.
Само ако знаех...
...че моментните удоволствия могат да разрушат репутация, градена цял живот, щях да съм открил силата да кажа НЕ на изкушението.
Само ако знаех...
...че утрото няма да настъпи, щях да те помоля за прошка, за всичко грешно, което може би съм ти причинил.
Само ако знаех...
...че никога повече няма да споделя някой мой ден с теб, щях да се наслаждавам на всяка секунда.
Само ако знаех...
...че това беше последния подарък, който мога да ти даря, щях да те изненадам с нещо, което не може да се сравни с теб.
Само ако знаех...
...че чудесата се случват, щях да остана верен на Бог с цялото си сърце и душа.
Само ако знаех...
...че съм попаднал в капана на живота за утре и за бъдеще, което присъстваше само в моето въображение, щях да забавя темпото, да очертая граници около работата ми и да намирам време за хората, които обичам.
Само ако знаех...
...че изборите ми, колкото и да изглеждаха малки и незначителни ме отдалечаваха от теб, щях да се обърна обратно и да тичам към теб с всички сили.
Само ако знаех...
...че ръката ти никога повече няма да държи моята, щях да си пожелая този момент да не свършва.
Само ако знаех...
...че гласът ми ще замлъкне завинаги, думите ми към теб щяха да завършват на "Обичам те!"
Само ако знаех...
...че разривът във връзката ни може да не се поправи, щях да направя всички по силите си да поправя нещата.
Само ако знаех...
...че никоя дума на любов не е загубена, щях да позволя на езика ми повече свобода, за да говоря истински чрез сърцето си.
Само ако знаех...
...разрушителната сила на слуха, клеветата и говоренето зад гърбовете на хората, щях да избирам думите си по-внимателно.
Само ако знаех...
...че понякога е по-добре да не знаеш, щях да се пощадя от грижите и душевните терзания, които никога не съм искал да нося.
Само ако знаех...
...че миналото ми не е извинение за това какъв съм сега, тази истина можеше да ме освободи без да ми струва нищо.
Само ако знаех...
...че успехът никога не се измерва в долари или работни позиции, щях да ценя повече нещата, които са вечни.
Само ако знаех...
...че чудесата заобикалят всичко, което правим… навсякъде… по всяко време, щях да съм потърсил моя малък ъгъл от света и да бъда удивен непрекъснато.
Само ако знаех...
...че тъгата и болката могат да бъдат толкова дълбоки и унищожаващи, щях да бъда на разположение на другите по-често.
Само ако знаех...
...че пълните кошници с вярвания са с малка стойност, щях да съм обърнал тези вярвания в убеждения, които да указват посоката на живота ми.
Само ако знаех...
...че хората са давали живота ми за пример, че съм вдъхновявал другите, щях да помоля Бог да оформи характера ми да бъде отражение на сърцето ми.
Само ако знаех...
...колко малко всъщност те разбирам, щях да слушам по-близо до думите ти, да издирвам мислите ти и да търся познанието на твоите най-дълбоки копнежи на сърцето.
Само ако знаех...
...че спомените ми ще бъдат толкова ценни, щях да намеря време по-внимателно да събера историята на живота ти.
Само ако знаех...
...че всеки може да внесе удобство, смелост и спокойствие чрез думите си, кой знае колко живота можеше да съм докоснал?
Само ако знаех...
...че приятелствата са толкова ценни, никога нямаше да ги приемам за даденост… особено твоето.
Само ако знаех...
...че телефонното обаждане беше последното, което имахме, щях да говоря само за любов.
Само ако знаех...
...че бях на път да загубя усмивката ти, щях да ти благодаря за радостта, която донесе в живота ми.
Само ако знаех...
...съм на път да загубя любовта, силата и подкрепата, които винаги си ми давала, щях да се втурна към дома ти и да ти благодаря милион пъти, за това което направи с живота ми.
Само ако знаех...
...че Бог ме е създал с цел, щях страстно да искам от Него да открие това, което е желал.
Само ако знаех...
...че никога не е твърде късно да пренапишеш историята на живота си, бих взел химикала по-скоро.
Само ако знаех...
...че когато Бог затваря една врата, Той отваря друга, щях да се страхувам по-малко от от промяната и повече да приветствам новите възможности и приключения.
Само ако знаех...
...че придържането към определени ценности е начин на живот, щях да съм научил повече от провалите си.
Само ако знаех...
...че Бог ни дава цял живот, за да станем личностите, които Той иска, щях да съм по-търпелив със себе си… и с другите.
Само ако знаех...
...че нещо толкова глупаво и грешно ще те нарани толкова лошо, щях да съм направил така, че никога да не се случи.
Само ако знаех...
...че не е достатъчно да изпразня живота си от грешно съдържание, а трябва да го изпълня и с неща, които наистина си струват.
Само ако знаех...
...че всичко зависи от това, в което вярвам и невежеството не е извинение, щях да бъда по-бдителен, да поставям истината в сърцето си.
Само ако знаех...
...колко често приемам на сляпо вярванията на някой друг, копирам живота на някой друг и се опитвам да имитирам нечие духовно преживяване, можех да открия мои собствени и да ги направя реалност.
Само ако знаех...
...че любовта на Бог... знанието, че Той ме обича... достига до моите страхове и несигурност, щях да позволя Неговата любов да ме обгради, погълне и прободе в дълбините на душата ми.
Само ако знаех...
...че истинското щастие е състояние на ума, че няма заместител на доброто отношение, щях да бъда по-благодарен за това, което имах и за шанса, че мога да живея, работя и обичам.
Само ако знаех...
...дълбините на мъдростта и просветлението, притежавани от хората около мен, щях да говоря по-малко и да слушам повече.
Само ако знаех...
...че това беше последната ни разходка, щях да съм опитал да изразя чувствата си към теб, дори и думите ми не винаги да са звучали на място.
Само ако знаех...
...никога нямаше да те бутам в леглото, щях да те прегръщам силно, да отказвам да те пускам и да се наслаждавам на чудото да бъда с теб.
Само ако знаех...
...че дните ми са към своя край, щях внимателно да ги изброя, един по един, и да помоля Бог да ги прекарам по-най-добрия възможен начин, защото те са твърде мимолетни.
Автор: Ланс Убълс
Източник: positivespirit.net / Снимка: eatwithjess.com
