Дете на вятъра и светлината

Дете на вятъра съм Аз.

Родена нейде там високо.

Свободна, неподвластна на земните окови.

Дете на вятъра и светлината.

Сега съм тук, привлечена от чудото да се родя отново в свят толкова различен от моята синева.

Но привкусът на тази свобода е още в мен!

Навярно тази е била причината, когато бях дете да тичам с все сили, разперила ръце щом вън се появеше силен вятър.

Да го догоня исках Аз и уловя да бъда птица и дори за миг да полетя.

Днес Аз вече съм Жена със сърце облято в светлина.

Днес търся моя вятър, за да усетя пак онази свобода, онази детска радост, защото той я пази жива една искрица, лъч надежда.

Божествено творение, пратеник на любовта.

Пропит от мисли и чувства, отнесъл там високо изповедта на толкова сърца.

Плача и болката на толкова души, той обикаля мелодията им нежно ни напява.

Промушва се незабелязан и слива се с дъха на една целувка.

Попива жадно трепета на страстта.

Бурите, родени в човешката душа.

Носи в себе си нежна майчина милувка, звън на детски смях!

Навярно този вятър е причината ненадейно да се влюбим за един кратък ми.

Навярно този вятър е причината да се чувстваш новороден.

Да бъдеш непонятен, различен жив!

Навярно тази е причината да плачем със сълзи без причина, извиращи от дълбините на сърцето.

Да бъдем тъжни и дори самотни.

Донесъл ни е вятъра послание, което търсила е нашата душа.

Донесъл ни е чувства, една любов така желана от сърцето.

Изпълнил е една молба отправена от нас в съня, в нежната прегръдка на нощта.

Деца на вятъра сме всички ние и носим в себе си онази светлина, онази свобода, дар от безкрайността!