Изгревът над Кардамена
7 май 2021
Църквата малка, там на брега
в стените й бели, изгревът спря
надигна се леко над планината
и блясък от злато разля над водата
От този изгрев, спокоен над Кардамена
душата ликува в лъчи упоена
в небето разстила се цвят с портокали
в оранжево-жълто боите са спряли
и сливат се в син, до обширен простор
и погледа бяга с вълшебния взор
морето спокойно поема лъчите
целува ги с нежност до висините
Над купола черен, с кръста за вяра
магично оранжево сърцето отваря
От този изгрев, спокоен над Кардамена
душата празнува, с лъчи обновена.
