Късметът на къщата
От HighViewArt
Догаря бъдникът на старата година. През малките прозорчета наднича Месечко, обут в топли чорапки, и щастливо се усмихва. Цялата къща вече спи. Коминчето ѝ, хъркайки, изкарва по струйка дим и се унася още по-дълбоко.
Но тая нощ сънят не се сгуши под вълнените юргани. Слезе от детските мигли и полека се промъкна до трапезата. Щеше му се портокал да си открадне, но намери само дузина уханни корички. Сдъвка няколко бързичко с надеждата да изцеди някоя и друга капка на устни. Горчивината го накара да сбърчи вежди ядовито и да иде при таткото в къщата, та да се върти цяла нощ и на сутринта да си мисли, че е от печените мръвки.
Едвам дочакал съня да си иде, късметът на къщата се разшета. Надникна в тетрадките на децата да провери дали старателно са си написали домашните, повдигна бабината плетка да се увери, че започнатото елече ще стане преди да хванат големите студове, видя, че навсякъде е пометено, измито и разтребено и въздъхна с облекчение.
Стопаните на къщата му бяха оставили купичка с варено жито, мед и няколко сухи зърна от последния грозд, запазен за празника. Значи уважили са го отново, почит са му отдали. А обичта им се е наслоила чак по варосаните стени.
С обич добруват тука, значи тука му е мястото. Знаеше късметът, че до кладенеца в двора има делва със злато, заровена преди много, много години, и реши да помогне на тия, що живеят в тоя дом.
Излезе навън с лопата в ръка, копна два-три пъти и ето гърненцето се показа. Нарочно не го извади от пръстта. Нека го намерят, когато им дотрябва водица.
Когато влезе в топлата стая, бъдникът вече се бе превърнал в шепа прах. Само няколко въгленчета още тлееха. Късметът седна да пирува доволен. С радост грабна лъжицата, че знаеше колко вкусно готвеха двете жени в тоя дом.
Надуло се беше житото, точно както си трябва, по обичай. Орисано беше, докато къкри, както то се угоява и пълни тенджерата, тъй да се умножават двойно и тройно благините на стопаните.
Хубаво му стана на късмета. Но твърде сладко не бива, сети се той и захрупа от печените със солчица орехи. Да, да, солта е нужна винаги, да се усети после по-лесно сладостта на дните. Хрус-хрус, хрус-хрус... хрускаше лакомо късметът, докато не се свършиха орехите.
Не останаха за Месечко, но той и тъй си бе радостен. Щом късметът е доволен, цялата къща ще е честита през идната година.
Ивелина Радионова, из "Вълшебство за Коледа"
Още от Ивелина Радионова може да прочетете в "Алтъна разказва".
Текстът е публикуван с разрешение на автора.
