Маргарита Петкова - Истината за Пенелопа
От HighViewArt
Изобщо не желаех да те чакам.
Да беше ме попитал, като тръгна.
Достатъчно ти бе, че не заплаках,
поемайки дълга да чакам. Дълг ли?
Да си тъкал и да си разтъкавал?
Жена без мъж да знаеш как се справя?
Ти ме загърби – да прегърнеш славата.
Коя от двете пò е богоравна?
Не аз. Оказа се и тя не – също.
О, слепи сте мъжете, слепи, слепи!
Ти, клетнико, разчиташ на завръщане,
но запомни – то е вода във шепа,
жена си щом сама си изоставил,
уверен, че тя – хм! – ще те дочака...
Тъка, тъка, тъка и разтакавам
женихите. В очите на Итака
митът за Пенелопа тържествува.
За всички – мит, за мене – невъзможност.
А ти пътувай, Бога ми, пътувай!
Сънувай непорочното ми ложе
далеч от увереността ми тиха,
че верността ми ще е ден до пладне,
да имаше един между женихите
да счупи стана
и да ме открадне!
Автор: Маргарита Петкова
