Маргарита Петкова - Истината за Пенелопа

Изобщо не желаех да те чакам.

Да беше ме попитал, като тръгна.

Достатъчно ти бе, че не заплаках,

поемайки дълга да чакам. Дълг ли?

Да си тъкал и да си разтъкавал?

Жена без мъж да знаеш как се справя?

Ти ме загърби – да прегърнеш славата.

Коя от двете пò е богоравна?

Не аз. Оказа се и тя не – също.

О, слепи сте мъжете, слепи, слепи!

Ти, клетнико, разчиташ на завръщане,

но запомни – то е вода във шепа,

жена си щом сама си изоставил,

уверен, че тя – хм! – ще те дочака...

Тъка, тъка, тъка и разтакавам

женихите. В очите на Итака

митът за Пенелопа тържествува.

За всички – мит, за мене – невъзможност.

А ти пътувай, Бога ми, пътувай!

Сънувай непорочното ми ложе

далеч от увереността ми тиха,

че верността ми ще е ден до пладне,

да имаше един между женихите

да счупи стана

и да ме открадне!

Автор: Маргарита Петкова