Не сме безсмъртни – правете добро, обичайте, помагайте
“И най-малкото добро, което направиш, то е за твоя сметка, ще ти дойде на помощ и ще те избави от голямо нещастие. Може да ти се струва нищо, но една твоя светла мисъл, изпратена към някого, като Ангел ще дойде при теб, когато си в най-голяма нужда и ще ти помогне.” – (Учителят Петър Дънов)
Животът е така кратък, а междувременно, докато нашите дни преминават без особени затруднения и грижи – има хора, които се нуждаят от подкрепа - от някой, който ще ги забележи и в трудния момент, ще им протегне ръка.
Никога не трябва да забравяме, че всички сме тленни и за малко на този свят и щом сме достатъчно горди да се наречем хора, трябва да се запознаем от близко със едно от най-силните чувства, а именно човещината и подкрепата.
''Човек не се учи да бъде добър, напротив – учи се да бъде лош, добротата е в хората по-рождение!'' – Макс Юнг
Винаги, повтарям-винаги, има вариант да помогнем и подкрепим някой, който има нужда от опора, някой който е отчаян и не вижда светлина в тунела – единствено, което трябва да притежаваме, за да го направим е желание. Ако нямаме възможност по друг начин да помогнем, просто можем да бъдем по-добри, да не се страхуваме, да обичаме и подаваме ръка на останалите.
Времената, в които живеем, постепенно ни превръщат в машини – роботи, които постоянно чакат поредната команда, които са целеустремени и насочени единствено и изцяло върху собствения си живот и отдавна сме забравили, какво е да бъдеш Човек. А всъщност е така просто и някак нужно на всички ни, за да се почувстваме добре и да бъдем истински щастливи.
Странния тунел, по-който умишлено ни подбутват поединично, навява чувството, че хората са по склонни да изпълняват команди, отколкото да бъдат себе си – да обичат и подкрепят ближните си. Пак казвам не е така трудно да подадеш ръка, независимо дали ще е на човек или животинка в нужда, защото ние на първо място сме хора и винаги трябва да бъдем единни, да се подкрепяме и обичаме.
''Никога няма да се почувстваш жив, докато не сториш добро за някой, който не може да ти се отплати.'' – (Джон Бъниън)
Животът има своя лош недостатък да свършва, а именно тогава ние ще се замислим за нещата, които сме постигнали и доброто, което сме направили. Всеки един малък жест към другия е нещо голямо – запомнете го. Ако истински искаме да се почувстваме удовлетворени, трябва да се научим да помагаме на останалите и има най-различни начини, по-които можем да го правим ежедневно. С малките жестове – да помагаме, когато видим, че някой е безпомощен и има нужда от нас. Когато имаме възможност, може да се опитаме и да даряваме - например старите си вещи и дрехи на хора, които наистина имат нужда от тях. Начините по-които можем да бъдем истински добри хора са най-различни и те не винаги са свързани с материална подкрепа, защото помощ е и когато дадем частица от себе си – грижим се за животинка, помагаме на някой баба да пресече улицата или просто можем да даряваме усмивки и добро настроение на останалите.
Запомнете начините са много, по-които можем да покажем, че не сме се превърнали в безсърдечни и манипулирани роботи, които вървят в редица и гледат само и единствено напред - нямат смелостта, а някои хора дори и желанието - да насочат погледа си встрани и да забележат страданието на другите. Така сложен е живота, но изцяло от нас самите зависи дали ще го опростим и направим по-добър, като заложим на така простичките неща като любов, състрадание, подкрепа и заинтересованост от другите.
''Толкова е просто да бъдеш добър. Трябва само да се поставиш на мястото на другия човек, преди да започнеш да го съдиш.'' – (Марлене Дитрих)
Запомнете ние не сме животни, които се движат по-стада, не сме и вълци, които предпочитат да ловуват сами, никога не забравяйте, че ние на първо място сме хора, които държим човечеството да просъществува и в никакъв случай не трябва да забравяме думата човещина.
Обичайте, помагайте и подкрепяйте останалите хора в нужда.
''Нужна е усмихната и слънчева душа. Нужна е сърдечна и приятелска ръка. – За да прелетим над пропастта от самотата, за да се спасим от злоба, болка и тъга.'' – ( Марин Тачков/Роса-сълза)
