Опасността да станем по-щастливи

9 септември 2015

Напоследък съм запленена от това да търся плюсовете на минусите или пък минусите на плюсовете. През последните няколко години животът ми предложи доста приключения. Те ясно ми дадоха да разбера, че всяко нещо има не само негативи, колкото и в момента да сме слепи за позитивите му. И обратното.

И дали защото съм любопитна или пък инат, започнах да проучвам всяка ситуация, проблем или човек с помощта на лявото и дясното, позитивите и недостатъците, черното и бялото, видимото и невидимото…

Днес съм решила да ви разкажа малко повече за Егото. Психичната инстанция, която е центърът на съзнателния ни вътрешен живот. Сигурна съм, че сте попадали на литература за психологическа самопомощ или мъдри източни мисли, където Егото е представено като най-голямото човешко зло. Но мислите ли природата за толкова глупава, че да създаде нещо излишно, дори то да е в невидимия душевен свят на човека. Едва ли?

Егото всъщност е нещо прекрасно и далеч не толкова демонично. Без него не бихме могли да пораснем, да се отделим от мама, да оцелеем, да кажем "Аз", за да можем след това да кажем и "Ние".

Къде е уловката обаче? Кой е моментът, в който можем да попаднем в неговия капан? Ето какво не бива да забравяме:

Егото е функционално (тоест работи за нас), когато ни осигурява възможност да правим интелектуални преценки. Та нали, дори когато работим с духовни или езотерични практики, в нас има една инстанция, която казва "Да, това е така!" и го признава и осмисля. Дава ни възможност да приемаме или отхвърляме нещо, да демонстрираме адекватно чувствата си и да общуваме умело с другите.

До тук да виждате нещо опасно?

Егото обаче е невротично (създава ни проблеми), когато се вкопчи в нещо, стане осъдително или дуалистично. Тогава то изпада в паника, упражнява контрол, живее с очаквания, драматизира чувствата си и вярва, че заслужава специално отношение. Тази заблуда на невротичното Его спъва нашето личностно развитие.

Границата е тънка, нали? Между това да отстояваш позициите си или да станеш тираничен. Да имаш мнение или да го налагаш на другите авторитарно. Да обичаш или да задушаваш и обсебваш. Да се надяваш, вярвайки или да живееш с очаквания и изисквания.

Психологическото здраве се изразява в това да живеем все повече от позицията на функционалното Его. Как може да стане това ли? Като се научим да освобождаваме и преобразуваме в градивна енергията на невротичното Его. Инструментът на тази метаморфоза е психологическата работа.

Ето затова психотерапията не е за "луди", а за онази част от хората, които вече не искат да намират удобно оправдание, за да живеят в неприятностите и болката си. Само защото е позната. Страхуваме се от новото и неясното и така сами се заключваме в недотам удовлетворяващото ни настояще, превръщайки го в повтарящо се и неизбежно бъдеще.

Слава Богу, психиката ни е устроена така, че виждаме само това, пред което сме готови да се изправим. Така че не се страхувайте да потърсите специалист, ако не се чувствате щастливи. Имате цел, която все ви се изплъзва или мечта, към която се страхувате да тръгнете. Вашето Его със сигурност ще бди и ще ви пази (нали това му е работата все пак).

Ще осъзнаете само онова, което сте готови да промените. Винаги можете да си тръгнете или да отречете ефекта. А ако все пак решите да "запретнете ръкави", единствената "опасност" е да станете по-щастливи и да постигнете онова, за което мечтаете.

Автор: Аксиния Цветанова за Myvelikoturnovo.com / Снимка: thesofisworld.com