Остави в сърцата следи
Посвещавам в памет на човека, който ме вдъхновяваше, и продължава да го прави, на човека с огромно сърце и душа, на алпиниста Атанас Скатов, който ми даде поглед и пътека, за да изкачвам с докосване на перото върховете на планините. Човекът, който ме отвеждаше със слово до ледените приказки на белите заснежени красоти. До неземната магия на най-високите върхове. Една неугасваща искра, която запали с любов и страст към планините. Запазвам я в специално кътче на сърцето си, и която чрез всяко мое стихотворение ще оживява в мастилото на думите, написани на белия лист. Любов, към онези високи планински масиви, които са вечни, както и неговото име, което записа завинаги на всеки връх!
Той доказа, че силата на духа, може да надмогне, дори смъртта. Зад воалите на невидимите светове, душата продължава своята мисия. Вярвам, че там сред снежните скали, отново покорява със слово, и достига още върхове. Любовта не се изгубва, щом се съхранява в сърцата. Когато оставяш толкова победи, и красота след себе си, живееш вечен живот!
Отвъд очите ни и сетивата
духът ти жив е, заедно със планината
и знаем, че не си напразно тук живял
във светъл ореол оставаш спрял
И ще те виждаме в идеите отново
които ни остави с ярко слово
защото нямат граница мечтите
дори и невъзможните... в очите
Вярвам всички върхове ти изкачи
запазваме в сърцата твоите следи
следи, които планината не изтрива
и ще ги пази в спомените жива
Разчупи горе ледовете във пътеки
които не достига лесно всеки
Седемте континентални първенци
смело с вяра, и любов ти затвърди
Десет осемхилядника следват след това
стопяваше подред партините в нощта
във синевата, с изгрева душата ти се сля
името остава ти високо на върха.
