Шест по скалата на Бофорт
Небето е прозрачно като от стъкло
във светлите му нишки с розов блясък
в оттекъка на лека сивкава тъма
вълните се надигат с мощен красък
Растат, издигат се, и сякаш заговарят
в душата ми със светлите искри
които раждат се сред стъклени води
и цвят на изумрудени стрели
Високи стават, с ивици извити
морето ги прегръща в своя вик
откъсват се, нагоре се превиват
и нови идват, за да разберат
отново че морето ги подмами
във вятъра навеждаха глави
и в пръските си бързо се целуват
щом морска пяна между тях блести
видимо ги свързва в тюркоазен послепис
в накъсана бродерия и по височините
гребените са високи на вълните
шумят, и разпиляват тишините.
Шест по скалата на Бофорт
вълни на камари се все множат
протягат се, над гребените правят
пенлив, растящ и диамантен път.
