Вълшебните думи
От HighViewArt
Някога ни учеха, че вълшебните думички са важни и отварят много врати пред нас. И да, донякъде е така. Хубаво е да ги чуваш, да ги усещаш.
Защо обаче, когато пораснем, забравяме за вълшебството на тези думи? Те излизат от речника ни и все по-рядко казваме "моля", "благодаря" и "извинявай".
Да, на мен ми липсват тези думички. Искам да чувам "благодаря", когато правя нещо за някого, искам да ми се извиняват, когато са ме обидили или сгрешили, искам… Никой не иска да се извинява или благодари. Та как!
В ерата на свръх егото тези думички изсъхват като корен на припек. Все по-рядко ги чувам. Едно вълшебство от детството си замина. На книга си казваме много неща, а де факто дори и учителите не употребяват вълшебните думички, които доста често са път към нечие сърце.
Няма да спечелиш хората с обиди, лъжи и грубости, а с две думи, казани на място и изпълнени с искреност. Време е да се завърнем към детството си и да си спомним за трите вълшебни думички.
Всеки може да сгреши и има право на грешки. Грешката дори е здравословна, защото ни кара да израстваме, но винаги можем да поднесем едно искрено "извинявай".
А ако някой ти стори добро, не коства нищо да кажеш "благодаря". Защото никой не е длъжен да ни помага, но сами не бихме могли да съществуваме.
Да бръкнем в стария чувал с вълшебства и да измъкнем старите добри и вълшебни думички - моля, благодаря, извинявай. Дума дупка не прави, но изпълва деня ни с пълнеж от добри или лоши емоции.
Автор: Elen Dejavu / elendejavu.blogspot.bg
