Земята е университет за Ангели

6 януари 2016

Ангел се обърна към Бог:
- Отче, имам проблем.
- Какво те вълнува, мой ангел? – усмихнал се Господ.
- Виждаш ли, Създателю, трудно изпълнявам задълженията си на ангел, защото започвам зле да разбирам хората... Понякога си мисля, че още малко – и ще започнат да ме дразнят! А аз трябва да имам ангелско търпение!

- И какво те дразни в хората?
- Те са винаги недоволни от това, което имат, но често не знаят какво искат. Те постоянно от нещо се оплакват. Те се бият помежду си и унищожават природата. Те мразят онези, които не са като тях. Те зависят от мненията на други хора, често не вярват на мъдреците, а на бъбривците и демагозите. Те се молят в църквата, за да сгрешат отново веднага. И това ме депресира.

- Да, сине мой, сериозен въпрос – замислено потъркал сивата си брада Господ. – Прав си, трябва нещо да се направи. И то спешно! В теб се е появило желание да съдиш – а това е знак, че спираш да бъдеш ангел... вероятно си се заразил от хората!
- Да, за това говоря, унило казал Ангелът. – Мисля, че имам нужда от професионален растеж. Чух, че някои от ангелите изпращаш на курсове. Мога ли да помоля да ме изпратиш да се уча?
- Може, сине мой. Тези курсове наистина съществуват и те са много ефективни! Тези, които се учат, като правило постигат отлични резултати.
- А какви са предметите?
- Различни. Най-различни дисциплини! Бих казал, че е разностранно образование! Буквално университет за ангели. Ти определено ще намериш там приятели и съмишленици и няма да скучаеш.

- Каква е формата на обучение? Лекции? Семинари?
- По-голямата част е интерактивна. Всичко чрез личен опит, чувства и усещания. Е, има и теория малко, с различни гледни точки. Това е в името на плурализма и свободата на избора.
- Да, Създателю, точно това ми трябва! Аз наистина искам да отида на такива курсове. Какво трябва да направя?
- Какво трябва? Просто да се запознаеш с условията на приема, сине... Първо, ще получиш тяло, то се дава веднъж и завинаги и не може да се сменя. Може да го харесваш или мразиш, но това е единственото нещо, което ще бъде на твое разположение до края на обучението. Всичко останало ще получаваш за временното използване, в даден момент. Ясно ли е?

- Ясно: няма да имам нищо мое, освен тялото. То трябва да се пази, защото е едно за цялото време на обучение.
- И още... Трябва да учиш ден и нощ толкова дълго, колкото е необходимо, за да завършиш процеса.

Всеки човек и всяко събитие ще се превърнат в твои учители, така че да се обиждаш на тях няма смисъл.
- А ако те грешат?
- Не съществуват грешки, а само уроци. И учители. Ти също ще бъдеш учител за някой, имай предвид.
- Аз? Учител?! Но аз не мога! А ако не се получи?
- Е, и това може да се случи... неудачите са неразделна част от успеха. Всяка грешка може да се анализира и да се превърне в нов успех!
- Възможно ли е да се откажа от уроците, ако не се получи?
- Уроците се повтарят в различни форми, докато не се научат. Ако не извлечеш поуки от лесните уроци – те ще станат по-трудни. Когато ги усвиш ще има изпит и после преминаваш към следващия урок. Такава е програмата.

- Откъде ще знам, че съм научил уроците?
- Ще разбереш, че си научил един урок, когато поведението и разбирането ти се променят. Мъдростта се постига с практика.
- Да, разбирам. Искам по-скоро да получа голяма мъдрост!
- Не бъди алчен, ангел! Понякога едно малко нещо е по-добре от много нищо. Ти ще получиш всичко, което искаш. Ти подсъзнателно вярно ще определиш колко енергия затова ще използваш и какви хора ще привличаш. Виж какво имаш – и знай, че това си искал. Твоето "днес" ще бъде определено от твоето "вчера”" а твоето "утре" ще бъде определено от твоето "днес".

- Но ако съм направил грешка и не съм избрал това, което трябва и това ми е създало проблеми?
- Което е отвън е и отвътре. И обратното. Външните проблеми са точно отражение на твоето вътрешно състояние. Промени това, което е вътре – и отвън всичко постепенно се променя. Животът ще подскаже!

- А как? Как ще чуя подсказването?
- Болката е начинът, който Вселената използва, за да привлече вниманието ти. Ако душата или тялото болят – това е сигнал, че е време да се промени нещо.
- Нима другите ангели, които се обучават ще ми причиняват болка, Отче?
- Не забравяй, че вие сте ученици при равни условия. Другите са само огледало за теб. Ти не можеш да обичаш или да мразиш нещо, което е в другите, ако то не отговаря на собствените ти качества. Запомни: там има само ангели, точно като теб, други същества там просто няма. Така че всяка болка – това е само една игра, оценка на реакцията на ума ти.

- Трябва ли нещо друго да знам, Боже?
- Може би, да. Искам да се опиташ да разбереш: Там, където ще отидеш ще забравиш Миналото веднага, бъдещето не можеш да предвидиш, за теб ще е наистина важен само този миг, в който си "сега".
- Трудно ми е да разбера това, което казваш. Но аз ще се опитам. Мисля, че учителите всичко ще ми обяснят, нали?
- Не бива да се прехвърля отговорността на учителя или на някой друг. Учителите дават програма, но се учиш само ти! Колкото искаш да научиш – толкова ще остане у теб.

- Аз ще се опитам да науча всичко, което е възможно!
- Да, мой ангел! Направи възможно най-доброто – и няма да сгрешиш.

- Но ти – ти, Господи, ще продължаваш ли да ме упътваш? Или аз трябва да се уча от книги и резюмета?
- Аз няма да те оставям нито за миг, сине мой! Аз ще бъда с теб и в теб. Но ние ще бъдем далеч един от друг, и ще трябва да се научиш отново как да ме чуваш. Мога да те утеша: всички отговори са в теб. Ти знаеш повече, отколкото е записано в книги или бележки. Всичко, което трябва да се направи е да погледнеш навътре, да слушаш себе си и да вярваш на себе си. Така че, ако не си променил желанието си, сега ще те изпратя на мястото на обучение!
- Добре. Благодаря Ти, Отче! Аз съм готов. Само не трябва да забравям цялата тази мъдрост!

- А тук те чака изненада – засмял се Бог. – Същността на обучението на ангелите се крие в това, че те отново на чисто, без спомени, така минават цялата програма. Така че ти ще забравиш всичко това, което аз говорих тук. И ще си го спомниш, когато си готов … Да вървим?
- Да вървим! – категорично поклати крилете си ангелът и видя пред себе си тунел, в който със затворени очи се гмурна като в бездна. В пълна неизвестност. Но той вярваше на Бога и не се боеше. Въпреки това, неговият полет бе краткотраен...

...Чу се плач и някъде на Земята се роди още един човек...

Източник: bg.checkonline4you.com / Илюстрация: Nancy Noel