Цветно ⁸¹⁵²

В живота идва момент, когато се отърсвате от драматизма и от хората, които го създават. Обграждате се с хора, с които можете да се смеете. Забравяте за лошото и се фокусирате върху доброто.

Предлагам да навлезем в една много дълбока и деликатна тема - тънкообидните хора. Приравнявам ги на хора, лишени от всякакво чувство за хумор, защото... ами просто защото каквото и да им кажеш - вече си ги обидил и осквернил. За теб подхвърлена смешка, с мяра, разбира се с мяра, за тях звучен шамар.

Самотата е липсващ обхват. "Нямате достъп до този номер." Още вечер и ще изгорят до един спомените ми.

Днес е винаги и завинаги! Днес се случва всичко! Днес съм там, където съм. Днес правя това, което правя. Днес обичам, днес се смея, днес мечтая, днес дишам и днес живея живота си!

Може би всеки, когото подминаваме, дали с насмешка, дали просто от пренебрежение, е извор на ценен урок. За някого казваме, че е прекалено млад, за друг - прекалено стар. С едни ни делят твърде много различия, с други - толкова прилики.

Аз съм вълната и нейната пяна, аз съм стената и пристанището, аз съм фара и хълма, аз съм танцът и танцьорът.

Тревожа се, когато някой боледува. Искам да променя това и използвам всичките си знания, цялата си натрупана творческа енергия. Аз съм роден лекар и станах лекар. Целият ми път, всеки ден от моя съзнателен живот е бил насочен към постигането на тази цел. И успях.

Невъзможно е да се изрази с думи влиянието, което оказва една майка върху своето дете. Тя е целият му свят и първи модел за подражание. Тя е тази, която оказва най-голямо влияние върху децата си, учейки ги на безброй житейски уроци.

Колко доброта ще срещнете през деня, зависи от това колко добре го живеете. Колко любов ще намерите в своите приятели, зависи от това колко им давате.

"Портиерът към ада" е седмата книга на младия автор Иво Христов.

Имаме щастието да открием лятото с първия по рода си летен Созополски семинар по творческо писане на Творческа Академия "Заешка Дупка"!

Приказката за лека нощ на една лунатичка