Нека се научим да се учим

  • Сподели:
Нека се научим да се учим

Може би всеки, когото подминаваме, дали с насмешка, дали просто от пренебрежение, е извор на ценен урок. За някого казваме, че е прекалено млад, за друг - прекалено стар. С едни ни делят твърде много различия, с други - толкова прилики.

Това е много лъжливо наше качество. Можем да се учим от всичко, но вместо това ние избираме или да благославяме, или да критикуваме. Няма място за мъдрост в черно-белия ни свят.

От какво бягаме? Може би се страхуваме, че научавайки нещо от този, с когото не сме съгласни, ще загубим себе си? Ами ако сме извор, а не езеро? Ако имаме нужда от постоянно движение, бушуване, промяна, за да носим живот? Напълно възможно е да живеем в илюзията, че трябва да има строго определен "Аз", докато от друга страна истинската ни същност да е свободна - свободна да учи, да се променя, да живее както за момента чувства, че е най-добре.

Когато прибързано се отказваме от отсрещния, ние се лишаваме от това да разгадаем нещо в самите себе си. Защото в основата на всички ни стои една и съща частичка, която всеки разгръща по различен начин зависимо от това какво е преживял.

Ето защо сме и толкова различни - за да намираме баланса един сред друг, взимайки и давайки, приемайки и отдавайки. Предвидимостта е лично наша заблуда, причинена от това, че не познаваме на първо място онзи в себе си. Няма човек, когото можем напълно да прочетем или пък има, но сме направили буквите твърде неразгадаеми. Истина е - нещо в нас винаги усеща, но има и много, което го заглушава.

Ако се научим да се учим, ще започнем толкова много да си приличаме и едновременно да се различаваме. Но по-важното е, че това вече няма да ни плаши. Няма да се страхуваме нито от искреността, нито от уязвимостта, нито от болката, нито от любовта.

Точно тогава ще спрем да изпитваме нужда да обвиняваме, няма да се стараем да се отличаваме, а просто ще съзерцаваме, ще попиваме, ще се обогатим.

Защото ние всъщност сме едно и намираме парчета от себе си във всеки.

Вижте още прекрасни текстове от авторката на facebook.com/Airletters