Цветно ⁸¹⁵²

Сигурно вече ви е писнало от всички ужасни досадници, които само чакат да дойде началото на септември, за да напълнят newsfeed-а ви с цитати от рода на "Нова година - ново начало". 

Последната събота вечер, 01.12.2018 г., беше обичайна, но и различна. Имаше своите чаша червено вино и книга, но виното беше в столичен клуб, а книгата в ръце - новата стихосбирка на Цвета Тодорова - "Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш".

Не дойде моят сняг, моят шеметен сняг не дойде, той остана далече, далече зад мен остана, но затварям очи и виолетовите му брегове пак изпълват гърдите ми с нежна, сребърна пяна.

При простуда препоръчвам да се пие не чай с мед, а уиски с медицинска сестра или млад доктор…

Като баща на четири дъщери (имаме също и един син) чувам подобни реплики почти всеки ден. И честно, съжалявам хората, които мислят така.

Вашингтон, станция на метрото, студена януарска сутрин през 2007 г.

Простата аритметика те замеря с една зашеметяваща цифра в мига, в който пресметнеш часовете, които прекарваш на работа. Цифрата съвсем започва да прилича на филм на ужасите, когато същата тази работа ти докарва мини паник атаки с алармата сутрин и искрено те кара да се замислиш дали да я изключиш или да изсимулираш собствената си смърт.

С тебе ни събра случайността, а можеше нима да се разминем? От пътища кръстосан е света и всеки път е дълъг със години.

Как да разбереш дали това е правилният път? Много хора са си задавали този въпрос в един или друг момент от живота. Аз също съм си го задавал много често преди години,но вече не. Нямам тази нужда. И сега ще споделя какво научих, за да нямам това чудене.

Една стара лечителка казала на Душата: Не те боли гърбът, а товарът.

Не искай за себе си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно.

Te yмeят дa oбeдинявaт eнepгия и пoбeдeн ycтpeм и eнтycиaзъм във вcяĸa paбoтa, c ĸoятo ce зaxвaнaт. Bижтe тeзи 20 иcтини зa xapaĸтepa нa Cтpeлeцa: