Цветно ⁸¹⁵²

Представяме ви три стихотворения за любовта на Ненчо Добрев, които са част от стихосбирката му "Цветя по пълнолуние".

Сред тези хора има и такива, които се опитват да израстват, занимават се със саморазвитие, интересуват се от спорт и йога. Понякога те се опитват да се преструват, че всичко е наред и се правят на весели. Но миризмата им се усеща.

Защо в нашата култура винаги жертваме себе си заради другите и това се счита за добро? Защо сме по-взискателни, критични и склонни да наказваме себе си, отколкото всеки друг? 

Винаги съм казвала, че вярвам в хората със смисъл. Такива, които имат красив вътрешен свят. Така както аз разбирам това - лекота и спокойствие, искреност. Безстрашие да бъдеш ти, такъв какъвто си. Отстояват себе си и не се притесняват да бъдат отхвърлени или неразбрани.

Ех, сега да имаше една биричка…

Сутрин ставаме, пием набързо кафе, също така набързо говорим, набързо се разбираме, с една дума едно забързано време, което сякаш навсякъде ни преследва...

Основен екзистенциален проблем на човека, заедно с въпроса за смисъла на живота и страха от смъртта, е празнотата вътре в него.

Азбука мила кой с любов дари ни? Кой ни даде сила в робските години? В нощите тирански мрака кои пробуди? Кой рода славянски с писменост събуди? Кой към светлината тръгна да ни води?

А, Б, В - шепти букварят - той със мене разговаря и ме води по света - вече мога да чета!

Много хора се оплакват, че останалите не се отнасят с тях достатъчно добре. "Не ме уважават, не ми обръщат внимание, не ме признават". "Другите желаят да ме манипулират, да се възползват от мен. И никой не ме обича".

Да продължавам ли да предизвиквам лица и спомени? Ще видя ли още веднъж огнен мираж над морето? Ще намеря ли цветя на дъното му от пясък и корал – там, където едно равноденствие от сълзи се превръща в бледо убежище на болката? Ще запеят ли вълните носталгични елегии?