Цветно ⁸¹⁵²

Човек се ражда сам, умира сам, но между тези два момента живее в обществото, живее с другите. Самотата е основната реалност; обществото е нещо случайно. И ако човек не може да живее сам, ако не познава своята самота в тоталната й дълбочина, няма да познава себе си.

Децата са като хвърчила. Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш с тях, докато всички останете без дъх. Те се разбиват... удрят се в покрива. Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят...

Заливани сме от оплаквания как днешните деца били разглезени, защото родителите не съумявали да поставят граници. Средно интелигентен човек би изтъкнал, че тук се правят три твърдения: родителите не поставят граници, децата се държат по такъв начин, че бихме могли да ги наречем "разглезени", и че първият проблем причинява втория. 

В профила Don't Forget Dads в "Инстаграм" може да откриете стотици снимки на бащи, които се радват на своите малки наследници. Кадрите са толкова трогателни и показват отношенията между татковци и техните малчугани.

Във всеки един момент можеш да си спомниш лицето на някой важен за теб човек, виждайки го в съзнанието си, да чуеш собствения си глас, когато разговаряш, да се почувстваш развълнуван заради нещо, което се е случило в миналото.

Кокетни пъпки по дърветата, срамежливи и стройни тревички, аромат на кафе, френски кроасани и парфюми с цветни нотки... Пиршество за наситилото се на мирис на изгорели въглища и мъгла обоняние и изморените от сивота очи. Пролет, добре си ни дошла!

Преди време бях чела кои са най-трудните психологически въпроси. Безспорно на едно от първите места се нарежда "Щастлив ли си?". Защото щастието е емоционално богатство. То не може да бъде измерено в цифри, грамажи и валути. 

Доста далеч от тук имало висока планина, в подножието й се виждало малко, красиво село. Селяните били щастливи и добри хора, които работели честно и честно живеели.

 Всяка трошичка хляб всъщност е трагичната история на едно ечемичено зрънце, което е могло да стане на бира...

Така, както виното отлежава – животът ти тече! Процесите понякога са бурни, понякога бавни и спокойни. Животът – той е като вино – на моменти слабо и безвкусно от лоша реколта, друг път силно и предпочитано, погален от нежно слънце и свежестта на животворящия дъжд. Всеки етап в живота е като чаши вино: понякога бяло с аромат на цитрус и празник, друг път на нагарчаща горчивка в изпитания и неволи.

Обещайте си... Да бъдете силни и нищо да не е в състояние да наруши вътрешния ви мир. Да излъчвате и внушавате здраве, щастие и благосъстояние на всеки, с когото общувате. Да накарате всичките си приятели да почувстват, че притежавате нещо много ценно. Винаги да гледате от слънчевата страна на живота и активно да прилагате оптимизма си. Да мислите само за най-доброто, да работите само за най-доброто и да очаквате само най-доброто.

Книгата действа успокояващо, а заедно с това увеличава и продължителността на живота! До този извод стигнали учени от университета в Йейл, САЩ.