Цветно ⁸¹⁵⁰

Мамо, защо още няма сняг? Нали идва Коледа? Нали ми каза, че винаги когато много искаш нещо, то се сбъдва? Защо, защо още няма сняг? Ела, седни за малко до мен. Ще ти разкажа нещо. Помниш ли онзи човек, когото срещнахме вчера на улицата, този, който беше без палто и имаше скъсани обувки, въпреки че навън духаше мразовит вятър?

Върховната молитва на сърцето ми не е да бъда учен, богат, известен, властен или добър, а просто да имам излъчване. Аз желая да излъчвам здраве, бодрост, спокойна смелост и добра воля.

Общителен бъди, но не с простаци. Приятелите си като изпиташ, към своята душа ги притегни с железни обръчи, ала дланта си не похабявай с празно дружелюбие към франт новоизлюпен. От кавга стой настрани, но вмъкнат ли те в нея, накарай другия да е нащрек.

Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да влезе и излезе." - Уилям Шекспир

Една изключително вярна и доста цинична статия от Лари Уингет (Larry Winget), която безжалостно ни изправя пред грозната истина за нашата безотговорност към самите нас.

Пътешествениците – една особена нация, нация без знаме и без граници, но нация, обединена от много силно общо! Общото идва най-вече от потребността на всеки един пътешественик да бъде именно такъв. Независимо дали ще пътува с тялото си или с ума си, той има тази силната потребност да се освободи от границите на местното, познатото, сигурното. 

"Запомни: Онова върху, което съсредоточиш мисълта си, започва да пораства… Мисли, изпълнени с благодарност, носят щастие и удовлетворение на всеки един човек."

И губим, и печелим. Понякога в един ден. За секунда. Дълго е само времето, в което пътуваме към загубите и печалбите. И след това, когато пилеем спечеленото или драпаме да излезем от дъното.

Няма никакво съмнение, че живеем в консуматорско време. Колкото повече имаме, толкова по-добре, включително и за статуса ни в обществото, който расте правопропорционално на притежанията ни. Успехът се измерва с пари, с огромен дом, натъпкан със скъпоструващи джаджи, коли, телефони и дори с броя на приятелите ни.

Кой си ти, на моя път застанал, моя сън от клепките прогонил, моя смях от устните откъснал? И магия някаква ли стана? Виждам те на старите икони, чувам те в съня си нощем късно: гледаш ме с очи на похитител, а в гласа ти всеки звук ме гали. Кой си ти, в духа ми смут запалил - Мефистотел ли, или Кръстител?

 "Ако сме свестни хора, не трябва да оставяме да става обичай чуждите вагабонти да си играят с нашата чест." 

Няма нищо толкова евтино, което да ни се струва толкова скъпо, както последните три къса от рулото тоалетна хартия.