Цветно ⁸¹⁵⁰

Господи, дай ми спокойствие да приема нещата, които не мога да променя, смелост да променя онези, които мога да променя, и мъдрост да виждам разликата между тях...

Ние хората много обичаме да казваме, че сме "свободни". Радваме се на почивните дни, когато имаме време да се поглезим. Гордеем се, че сме извоювали "свободата" си.

Когато си млад, всяко несъответствие с останалите е нещо страшно, дори престъпно. Странността е създадена, за да ни различи един от друг и да ни направи уникални и неповторими, но и да ни обедини, защото всички притежаваме частица от нея.

Има хора, които неустоимо ни привличат, макар да усещаме, че са истински вредители за душевното ни спокойствие. Това са хора, които са близо до нас и в същото време остават безкрайно далече.

Традицията на закичването с мартенската връв е една от най-старите в българския етносен обичай и е пряко свързана със зачатието, с плодовитостта и с надеждата за богата реколта през настъпващата година. Тя е фалически знак и е най-завоалираният образ на половото единство.

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар!

Бъдете добри и се обичайте. Животът е като четирите сезона. Понякога показваме най-горещите си чувства - горим като слънце и даваме топлина. Заслепени от опияняващата еуфория на любовта, разголваме душите си така, както есента разсъблича дърветата, оставяйки ги напълно голи и раними да посрещнат силния вятър.

Хубава си, татковино, име сладко, земя рай, сърце младо и невинно за теб трепка, та играй. Мили ми са планините
и на север, и на юг, драги ми са равнините, набраздени с наший плуг.

Преселение на народи, раждането на държави, умирането на империи, войни за ресурси, милиони убити хора... Как ли би изглеждала Европа днес, ако човечеството не се водеше от алчността си. Следващото уникално видео, дълго само 3,23 минути, показва как са се променяли границите на Стария континент през последното хилядолетие.

Сценичната треска e винаги така силна, както първия път. Виждам, че барът е едва наполовина пълен, и зная, че малцина са тук заради музиката, но коленете тръпнат като на дълго мечтана среща, а устните пресъхват сякаш в пустош.

Тя е съвсем обикновена (дори грозновата). Косата й не е перфектна, няма много реплики и трудно ще я забележите покрай главната героиня. Тя е всичко, което се страхуваме да бъдем.

Обичай този, който идва и звъни на вратата ти през нощта, защото той не може да заспи, без ти да си до него. Обичай този, който ти дава милиони причини, за да го обичаш и му трябва само една, за да обича теб.