Свободата или какво означава да бъдеш човек

4 март 2017

Ние хората много обичаме да казваме, че сме "свободни". Радваме се на почивните дни, когато имаме време да се поглезим. Гордеем се, че сме извоювали "свободата" си.

Но какво означава тя?

Свободен ли е човек, който е заобиколен от задължения, който ходи на работа пет дни в седмицата, който рядко има време за близките си, заради умора или болест, който е научен да живее по правилата, защото в противен случай може да осъмне "на топло"?

Свободен ли е човек, който дори изразявайки мислите си, е длъжен да спазва редовете в тетрадката? Да не споменавам правописните норми, е, вече е късно за това.

И на кого сме длъжни в крайна сметка? Как тези неща са станали част от нас, без изобщо да забележим?

Да, разбира се, нашите управници са виновни. Те с техните глупави правила! И полицаите! Защо поне веднъж не ни оставиха да минем на червено, на никого няма да навреди.

Но нека се замислим какво би станало, ако всеки точно по този начин си правеше каквото си иска. Много хубаво би било, нали така? Да си стоим по цял ден вкъщи, без задължения, без отговорности, без проблеми. Мечтата на всеки – да бъде наистина "свободен".

Тогава изниква въпросът с така нареченото "вкъщи". От какво е направено то? От любов, от закрила, от топлина. Или от тухли, от работа, от отговорност и загриженост?

Ето че тези неща вървят ръка за ръка и ако премахнем дори само едно от тях, бихме прекъснали веригата. Това прилича повече на кръговрат, от който не можем да се измъкнем. Но къде другаде откриваме кръговрат? Всички сме чували за кръговрата на водата и за кръговрата в природата, нали?

И така стъпка по стъпка стигаме до отговора на въпроса си.

Свободата ни не е непременно такава, защото всички ние сме малко или повече зависими от нещо. Дали ще бъде работа, семейство, закони или природни условия – това е без значение. Важното е, че сме част от този кръговрат и трябва да се държим здраво, за да оцелеем.

Добре, стигаме да извода, че не можем да променим нищо, но дали наистина е така? Нали всички ние се стремим към промяна, към по-добър живот. Трябва да има нещо! Трябва!

И ето го и "нещото". То е вътре в нас. То е част от нас, част от личността ни, част от "свободата".

То е "човекът" в нас! Тази част от нас, която ще се притече на помощ на страдащия, ще му даде надежда с топли думи или само ще му се усмихне. Защото ние "човеците" не се нуждаем от много. Нуждаем се от рамо, на което да се опрем или да поплачем понякога, от топъл дом, където да си отпочинем след дългия ден, от някого, който да ни съпътства в живота, защото какво е значението на всичко останало, когато си сам.

Нека бъдем по-усмихнати! По-щедри! По-добри! По-благодарни! По-загрижени!

Нека бъдем по-човечни!

Защото понякога не осъзнавеме, че нещо "малко" може да бъде от голямо значение за нас и за другите. Пък може и да се почувстваме "по-свободни".

Автор: Велислава Моллова / Източник: blagoevgrad-news.com