Цветно ⁸¹⁵²

Две блондинки си говорят. - Рожденият ден на Милото наближава. Какво да му взема? - Как какво?! Вземи му джипа!

В най-кривите ти моменти – тогава, когато си на ръба, най-ярко се открояват предаността и предателството. Някои стоят с теб докрай, други отсъстват, намирайки извинения със собствените си борби и болки. Много е просто. Едното е преданост, другото – обикновен егоизъм.

Миро: Думите променят Вселената. В думите има и ритъм, и музика. Мисля, че неслучайно от детството си предпочетох песенното изкуство, а не например инструменталното. Музика с думи.

Какво ще стане, ако изберете да мислите другояче от обичайното? Промяната изисква усилия, но тя може да бъде много вълнуваща и освобождаваща! Така всяко преживяване става стимулиращо, приятно, а защо не и забавно?

Понякога разсъждавам и пиша. Друг път само пиша. Това е от вторите моменти. Иска ми се да ви кажа нещо за трансформациите. Но не знам какво. Като човек, който е преживял развода на родителите си. Собствения си "развод", смъртта на майка си, проблемни връзки и смяна на кариерата. На 25.

Отваряш гардероба – пълен. Стомахът – сит. А душата? Душата – празна. Излизаш с новите си скъпи дрехи, за да се покажеш пред хората. Сядаш някъде и пиеш ароматно виенско кафе. Всичко, което е на показ пред другите е лукс. А душата? Тя не се вижда, затова е гнила. Мирише!

На кинескопа на телефона ми се вее едно писмо сякаш вятъра го духа.

- Кой си ти? - попита го Дяволът...- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

"Четящият човек извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото защото е некрасиво. Четящият човек е красив." - Георги Господинов

Наскоро водих един тренинг. Казваше се "Сбъдване на мечти на Новолуние - Привличане на мечтания партньор". След една от практиките правихме медитация и писахме желания - както се прави на всяко Новолуние. Докато четохме желанията, открих, че част от хората не правят разлика между "партньор" и "половинка". 

Ако Мавриций те посрещне с дъга, още по-силно е усещането за присъствие в чисто пространство между земята и небето. Дъга на острова може да се види често - над планините и захарните плантации, над рибарските лодки и храмовете. Мигновено я приемаш като символ на надеждата, не като обикновено природно явление. А надеждата е, че зелената педя земя в Индийския океан източно от Мадагаскар ще си остане специална.

За какво живеем? Питали ли сте се някога този въпрос? Сигурен съм, че сте. Всеки си го е задавал. И няма еднозначен отговор. Заради хората, които обичаме. Да това е хубав отговор. За всичко, в което вярваме. Да, и това е правилен отговор.