20 въпроса с Добромир Банев
От Нели Славова
Дори и да не познавате лично днешния ни гост, то със сигурност сте чели неговите стихове и произведения.
Завършил право истинската му страст остава писането и любовта към думите. Автор е на книгите "Еднакво различни", "Абсурдни времена 1 и 2" в съавторство с Маргарита Петкова, "В понеделник ще е късно", "Любов до синьо", "Обичай ме бавно" и други. Негово дело са и голяма част от текстовете на българските поп-песни.
Да, това е точно той - Добромир Банев. Дете на любовта, създадено за добрини и големи дела. Това, което остава скрито за вас, е колко леко и естествено бе общуването ми с него. Деликатен, съобразителен, внимателен, прецизен.
Роден под знака на Водолея, днес, 30 януари, Добромир Банев отбелязва своя рожден ден.
Екипът на High View Art му пожелава здраве, приключения и купища удоволствия!
Светът щеше да бъде по-добро място ако - Ако всички бяхме по-възпитани, повече състрадателни и по-прозорливи, за да осъзнаем, че нашето днес е основата, върху която утрешните поколения също ще градят бъдещето си.
Най-често казвам "не" за - Най-често казвам „не“ за неща, които кагегорично не се вписват в личната ми концепция за морал. Аз съм човек, който вярва, че позициите трябва да се отстояват, защото няма чистата съвест е най-доброто хапче за сън.
Песента, която кара душата ми да танцува - Това обикновено е боса нова. Този жанр ме изпълва с някаква странна лекота, кара ме да се оставя за малко на безвремие, каквото сме способни да си създаваме в минути на избрана самота.
Един мъж не може без - Един мъж не може без много неща, но в моя случай това са химикалката, цигарите и поредната пластмасова запалка, защото непрекъснато губя предишните. Някои не могат без часовниците си, други без колите си или любимите си спортни предавания. Мъжът е точно толкова разнолик, колкото е и всяка жена. Подвластни сме както на личния си вкус, така и на рутината, която се превръща в неизменна част от нашия живот.
Разхвърляни дрехи или разхвърляни мисли - Аз съм изключително подреден човек, до педантичност. Който ме познава, знае че държа на чистотата, държа всяко нещо да си бъде на мястото. В голяма степен това важи и за мислите. Когато мисля за нещо конкретно, значи то е на дневен ред. С годините успях да се освободя от ненужните притеснения, мислейки за неща, които така или иначе не зависят от мен. Накратко казано, научих се да мисля последователно.
Обещанието, което не успях да спазя е - Да издам най-новата си книга. Тя отдавна е готова, но причината за забавянето са пандемичните условия, в които живеем сега. Надявам се до края на годината да бъде в книжарниците. Добрата новина за читателите е, че за Деня на влюбените с моята приятелка и съавтор Маргарита Петкова издаваме нова, нецензурирана версия на съвместния ни бестселър „Абсурдни времена“. Това е най-продаваната поетична книга в съвременната българска литература, а новите неща, включени в предстоящото издание, със сигурност ще оставят четащите хора без дъх. Буквално до дни ще получите повече информация както за книгата, така и за нейната тъй дълго чакана премиера.
Любовта на мъжа, казват запознати, минавала през стомаха. От къде минава любовта на жената?
Вероятно през дамската чанта, ако трябва да отговоря шеговито. Там има толкова много неща, на които държи и обича. Но, разбира се, любовта и при двата пола минава първо през сърцето. Дали умът в последствие ще задържи тази любов, зависи от самите тях. Тези въпроси са много важни, затова са част от вдъхновението за публицистиката ми и за стихотворенията, които качвам в моята авторска страница на фейсбук ''Добромир Банев: доброти и баневизми''.
Най-близките хора ме наричат - Всички приятели се обръщат към мен с Добри, за майка ми и най-близките хора съм Мирчо, а няколко души ми казват просто Добро. Като малък не си харесвах името, сега разбирам колко хубаво е то. Носи доброта и мир, надявам се да го оправдавам в пълна степен.
Хората, които не обичат кучета, са - Хора, които не обичат животните изобщо, са съмнителни. Кучето дава толкова неизменна любов, че трудно би могла да се сравни с друга. Нямам доверие на такива хора, добротата в тях винаги подлагам на съмнение.
Как би прекъснал неловко мълчание?
Удава ми се да разчупвам ледове. Винаги имам като запас някоя смешна закачка, възклицание, а често започвам да пея песен с преиначен от мен текст, според случая. Винаги върши работа. Хората веднага се отпускат и стават себе си.
Моята дефиниция за сродна душа - Способност да мълчим заедно и да се разбираме само с един поглед. Преживял съм го. Ако трябва да използвам думата „възторг“, то тя е най-подходящата в случая.
Последният път, когато плаках - Беше преди няколко дни, когато гледах филма „Последно писмо от любимия“. Драмите рядко ми въздействат така, но добре разказаната любовна история винаги докосва тънките струни на душата ми.
В хората забелязвам първо - Ръцете и очите. Очите никога не лъжат, а ръцете дават първата информация за начина, по който човекът отсреща живее живота си. Езикът на тялото казва много, но ръцете, дори в покой, рядко могат да провокират мен погрешна представа за другия.
Много ценя в приятелството да има - Подкрепа. Често приятелите са ни по-близки от семейството, в което сме отрасли. Доверието е изключително важно, защото само чрез него споделянето на каквото и да е може да ти донесе истинско удовлетворение, а често и осбовождение.
Давам втори шансове, защото - Защото смятам, че никой от нас не е безгрешен. Повтори ли се същата грешка, затварям вратата и повече не се връщам назад. Не харесвам около себе си хора, които са убедени във вселенската си непогрешимост.
Никога повече не бих опитал - Тайланско яйце, сварено със зародиша вътре.
Най-вредният ми навик е - Прекалявам с цигарите, но истината е, че ми доставя удоволствие да пуша. Навиците са част от нашия делник, важното е да се чувстваме комфортно с ритуалите, които сме установили в годините. Чаша черно кафе и цигара сутрин ме карат да изпитвам наслада.
Думата, която искрено ме дразни
Дразни ме изразът „никога е нямало“ еди-какво-си. Предпочитам да чувам „никога не е имало“.
Избирам да - Избирам да продължа живота си с познанието, което мъжът на средна възраст вече е натрупал. Да бъда по-смирен пред глупостта, която не бих могъл да култивирам, и да си давам възможност да изпитвам повече радост от красотата на живота, защото наистина е прекалено кратък.
Нещото, за което съм благодарен е - Благодарен съм, че майка ми е жива и здрава и че толкова много хора изпитват обич към мен. И аз ги обичам. Нищо повече от това не ми е нужно.
