Питър Динклидж: ''Борбата е всичко''

10 декември 2021

Ръката на краля, лорд Тирион Ланистър - до момента най-популярното и открояващо се изпълнение на актьора Питър Динклидж. Образ, който той изгради до прецизно съвършенство.
Нещото, което му липсваше в сериала "Игра на тронове", бе височината, но Динклидж я компенсираше с интелект, остър ум и остроумие. Емблематичен персонаж на Джордж Р. Р. Мартин.

Г-н Динклидж, възходът на телевизията променя ли вида на главните герои, които виждаме в днешно време?

- Да, сега има различно определение за водещия човек. Фантастично е. Гледате водещите мъже от миналото и сравнени със сегашните, те са много различни. Холивуд най-накрая отваря по-широко вратата за по-реалистични образи на това кои са хората, а не само на красивите холивудски звезди. В миналото хората имаха много ограничено въображение по отношение на характера – размерът определяше ролята за мен.

Мога да си представя. Но дори и в първия си филм, „Животът в забвение" на Стив Бушеми, вие играехте актьор, който се дразнеше да бъде избран в редица от сънища, казвайки: „Имали ли сте някога сън с джудже в него?"

- Моят размер не ме определя. Това е просто част от това, което съм, така че защо да определя характера? Ролите, които избирам, са част от това кои са те, но не ги определя. Особено в днешно време чернокожият актьор не играе черен актьор. Той играе герой, който също е черен. Това не ви определя, а е просто част от вас.

По принцип отказвате да играете роли като елфи или лепрекони.

- Трудно е, но е важно да кажете не, особено по-рано в кариерата си – защото животът е кратък и искате да се гордеете с нещата, които сте направили, а не да се срамувате от тях. Мислех, че ще ям супа от консерви до края на живота си и работих различни други професии, за да допълня доходите си, но предпочитам да правя това, отколкото да работя на определени актьорски професии. Обичах актьорството, така че не исках да го опетня с лоши преживявания. Просто исках да се чувствам комфортно с това, което съм в края на деня. Винаги съм бил привлечен от страхотното писане и разказване на истории за хора, моят размер беше ограничен.

Вашият герой в Game of Thrones преобръща образа на мъжката сила. Какво според вас е необходимо, за да се нарече някой истински мъж?

- Мисля, че само увереността е важна. 9 от 10 жени виждат картината в дълбочина и реагират на неща, които не са само на повърхността, като чувството за хумор. И тяхната дефиниция за сексуалност и привлекателност е много по-различна от нашата – слава Богу. Жените отговарят на увереността в себе си и чувството за хумор. Това винаги е било моята защита и/или флирт.

Винаги ли сте имали самочувствие?

- Не. Всъщност изобщо не съм такъв. Доста съм срамежлив. Просто съм в професия, в която е трудно да бъдеш. Хвърляте се в роли, които не са срамежливи, като героя в Game of Thrones. Но аз не съм екстроверт. Обичам личното си пространство. Харесвам моето спокойствие и тишина.

Това не е ли в противоречие между срамежливостта ви и екстровертната ви професия?

- Не върви добре, особено в дните, в които живеем с всички мобилни телефони и камери. Сега всичко е в интернет. Живея в Ню Йорк и част от причината да го обичам толкова, е факторът анонимност. Висок съм четири и половина фута, но никой не ме поглеждаше два пъти. Сега ме гледат два пъти, защото съм част от телевизионно предаване. Липсва ми анонимността. Но това е буржоазен проблем в края на деня, защото обикновено хората се наслаждават на работата ти и на шоуто или филма, в който са те видели.

Популярността ви също има своите предимства. Например на наградите Златен глобус през 2012 г. вие привлякохте вниманието към несправедливата контузия на колегата си Мартин Хендерсън. Чувствате ли се комфортно като говорител на подобни теми?

- Не, и не искам да бъда. Аз съм само актьор. Има хора, които са много по-добре подготвени за това, било то политици или активисти. Току-що чух за този човек по пътя за наградите Златен глобус, мислех си за него и думите сами изскочиха от мен. Но понякога светът може да бъде прецакано място и не бива да приемаме това. Трябва да допринесем с каквото можем, за да направим света малко по-добър и осведомен по тази тема. Но има други хора, които го правят много по-добре от мен.

Въпреки че някои хора твърдят, че изричното изобразяване на секс и насилие в Game of Thrones е пагубно за обществото...

- Ако хората концентрират неодобрението си върху света, в който живеем, а не върху фантастично телевизионно шоу, в което има дракони, тогава бих разбрал. Но хората имат проблеми със сериал, който е фентъзи. В него има дракони. Има White Walkers. В живота има много повече насилие, много повече секс. Тези пуритански възгледи за изкуството, че то допринася за вредни неща за обществото... Наистина не го схващам.

Е, това зависи от материала.

- Вярно е, но не и ако е добре разказвано. А Game of Thrones е невероятно разказана история. Мисля, че хората реагират толкова яростно на тези неща, защото са се сближили с тези герои, които срещат смъртта си.

Това е различно от произволното виждане на насилие между герои, които не ви интересуват.

- Така е, този вид няма ефект върху вас. И по отношение на секса, особено, хората трябва да се замислят. Хората правят секс. Имаме такъв пуритански възглед за секса в по-голямата част от света. Всички сме тук, защото някой е правил секс! Всеки трябва да се отпусне малко. Когато в едно общество има сексуална репресия, то ще намери изход по по-опасни начини. Колкото по-сексуално репресирана е една култура, толкова по-насилствена и опасна става тя. Така че срам за хората, че се противопоставят на секса заради насилието във фентъзи шоу.

Харесва ли ви да се връщате в реалния свят и да работите по други проекти след заснемането на Game of Thrones ?

- Правя го. Обичам да променям избора си, особено с по-малките филми. Имах късмета да работя в Game of Thrones, което предполагам, че мога да считам за ежедневната си работа. Това е невероятен проект, който ми даде възможност да работя върху по-малки филми. Филмите с по-нисък бюджет са много важни, защото хората не са там, за да правят пари, а да създават неща по други причини. Винаги оценявам това. Поддържа ме свеж и във връзка с по-ранната част от кариерата ми.

Когато се предполага, че сте живели в апартамент, пълен с плъхове в Ню Йорк, тогава ли?

- Е, не знам дали беше пълно с плъхове. Беше много студено и една нощ наистина имаше плъх. Но казано по друг начин звучи много по-романтично. Като 46-годишен мъж не бих могъл да живея в тази среда и се радвам, че нивото ми на комфорт е по-високо, а останалото е било част от младото ми "аз". За мен това бе част от борбато. Нещото, което подхранва глада ти и те кара да се бориш по-усилено, за да станеш по-добър. Усещам, че борбата е всичко. Борбата е всичко. Иска ми се сега да носих глада и борбата в себе си толкова, колкото и тогава. Но имам други приоритети.

Например семейство, което да изхранвате?

- Точно. Но ще се оправят. Те могат да се грижат за себе си. За разлика от мен. Аз съм актьор. Аз съм голямо дете. Всичко е направено вече за вас. Дори не е нужно да си правите кафе сутрин. Абсурдно е. Но не ми е позволено да съм примадона у дома. Това държи всичко в перспектива. Жена ми е брилянтна. Тя определено е творецът в семейството.

А вие не сте?

- Аз съм просто телевизионният актьор, който плаща сметките.