А той дори не искаше да стане художник!
Кристалните води на прочутия хотел Marina Bay Sands се спускат от 57-ия му етаж право върху бялата лилия на Сингапур – The ArtScience Museum. С тази въображаема гледка започва визитата ми в най-новата архитектурна и културна забележителност на острова.
За да отпразнува едва втория си рожден ден и 25-та годишнина от смъртта на Andy Warhol, Сингапурският ArtScience Museum си подарява „15 минути вечност“. Или поне това подсказва името на изложбата “Andy Warhol. 15 минути вечност“, която представя новият „дом на музите“. Експозицията е част от почти две годишна обиколка, която ще премине през пет азиатски мегаполиси: Сингапур, Хонг Конг, Шанхай, Пекин и Токио. Заглавието е вдъхновено от прочутата фраза на художника от 1968 г.: „В бъдещето всеки ще бъде световно известен за 15 мин.“. С тези думи Warhol пророкува раждането на феномена на бързата слава и на това „да бъдеш известен само защото си известен“, които станаха възможни с възхода на социалните медии. Думите му обаче не се отнасят за самия него. 25 години след смъртта си Andy Warhol не спира да бъде актуален и изживява своите „минути безвремие“. А с изкуството си, показано в ArtScience Museum, подарява на Сингапур, който никога не е бил световен арт център, неговия бленуван триумф.
Изложбата представя повече от 260 оригинални произведения от колекцията на The Andy Warhol Museum в Питсбърг: картини, рисунки, скулптури, филми и видео. Могат да бъдат видяни както отличителните за художника творби с образа на Мерилин Монро, Джаки Кенеди или неговия собствен, така и рядко показвани работи. Експозицията „разказва“ целия живот на Warhol в 60 минути. Това е относителното време, за което може да бъде разгледана подробно. Разделена е на 4 главни части: Детство и ранен живот: 1940-те – 1950-те години; Годините на Фабриката: 1960-те години; Експозиции: 1970-те години; Тайната вечеря: 1980-те години.
„А аз дори не исках да стана художник!“. С това гръмко изявление на Warhol, изписано с огромни букви върху отровно зелена стена, ме посреща първият голям раздел от експозицията. Достатъчно екстравагантно за Warhol! Семейната му история и детството му са разказани с автентични снимки от личния архив на художника. Има и няколко ранни рисунки на Warhol от юношеските му години, изпълнени в инк, графити и темпера. Показан е албумът, в който като дете художникът е събирал снимки на различни холивудски звезди като Shirley Temple и Mae West. Албумът е знаков – разкрива увлечението на Warhol от ранна детска възраст по киното и известните личности. По-късно тази мания се превръща в движеща сила в изкуството му.
Следващите няколко зали се фокусират върху 1950-те години за Warhol – един от най-успешните му периоди. Като илюстратор на различни рекламни кампании, списания, корици на книги и албуми, американецът успява за кратко време да натрупа пари и слава. Една от най-известните рекламни кампании, над които Warhol работи е тази на марката обувки I.Miller. Сингапурският ArtScience Museum представя процеса на творене по нея, както и същинския резултат. За колекцията на I.Miller Miss candy walking in colors, художникът създава артистични скици, в които преувеличава идеята за декоративна красота и на моменти обувката се превръща в абстрактни образи. Някои от тези скици, както и изящен макет на златна обувка и дори няколко автентични чифта от колекцията, могат да бъдат видяни в изложбата „15 минути вечност“.
Въпреки че се наслаждава на работата си на илюстратор на реклами през 1950-те години, Warhol не спира да изпробва нови образи и техники и да търси свой собствен оригинален стил извън рекламите. Сингапурската изложба проследява експериментаторската страст на Warhol. През периода той работи както с графити и химикал, така и с маслени и темперни бои, инк и златно фолио. Прави и няколко литографии, като например изложената В дъното на моята градина (ок. 1956). Рисува върху много материали: различни видове хартия, платно, картон, дори дърво. В експозицията са показани скици и рисунки, изпълнени в специфичните за този му период техники blotted line drawings и ballpoint pen drawing.
Глава на жена (1950-те), Полу-легнало мъжко тяло (1950-те), Киото, Япония (1956) са само част от тях. И двете техники позволяват голяма продуктивност, но не за сметка на качеството: резултатът са деликатни образи, съставени от пунктирани, разкъсани, фини линии. Особено впечатление прави представянето на сгъваемия параван. Той е „населяван“ с фантастични същества и е поставен пред вълниста стена с цветни пеперуди. Тази гледка отвежда в друг свят, и друго време…в нечия чужда реалност.
1960-те години са много продуктивни за Warhol. Трудно е да се проследи цялото му творчество от периода, но в следващите няколко зали експозицията в ArtScience Museum почти успява да го постигне. Вдъхновен от масовото производство и култура, Warhol превръща някои типични за 60-те години продукти в произведения на изкуството. Експозицията в сингапурския музей представя прочутите картонени кутии на кетчупите Heinz и супите Campbell на фона на екстравагантен жълт wallpaper с щампирани лилави крави. Показани са още картините с консерви Campbell, които предизвикват сензация в арт средите от 60-те години и правят Warhol звезда.
Освен в предмети от масовата култура, художникът не спира да намира вдъхновение в известните личности. Могат да бъдат видяни както всеизвестните платна със секс-иконата Мерелин Монро, така и тези на Елизабет Тейлър, Синди Джанис, Джудит Грийн и Джаки Кенеди, които заслужават повече внимание. През 60-те години Warhol прави и серията Смърт и бедствия. Днес, окачени по стените на сингапурския музей, тези творби въздействат също толкова силно, както и преди 53 години.
Продължавам напред и влизам в следващите две зали. Тук сингапурският музей представя някои от филмите на Warhol, както и инсталацията Сребърни облаци (1966). Хиляди метри от сребърно фолио. Стари мебели, посипани със звезден прах…. За броени минути експозицията се пренася в „Сребърната фабрика“ на 231 East 47th Street в Ню Йорк. Това е името на студиото, което Warhol прави през 60-те години, и което се превръща в знаково място за нюйоркския културен живот през периода. Сингапурската изложба успява да пресъздаде съвършено атмосферата му.
Безплътни и мечтателни, направени от метализирано пластмасово фолио и напълнени с хелий. Това са сребърните облаци, които Warhol прави през 1966 г. като сценичен декор първо за мултимедиен спектакъл, а след това и за видеоклип. В същата зала са показани и някои творби от серията Photo booth, които наподобяват снимки, направени във фото кабина. За да подсили ефекта от тази серия и да осигури интересно интерактивно преживяване за посетителите, пространството предоставя костюми и фото кабина. Така всеки може да си направи свежи снимки за спомен от събитието и да бъде звезда за 15 мин.
Залата, в която са представени някои от авангардните филми на Warhol е тази, в която се задържат най-малко посетители. Това по-скоро се дължи не на начина на експониране, отколкото на природата на модерния човек. Днес сме свикнали да консумираме образите бързо, само с един поглед, и се чувстваме отегчени да гледаме непомръдващия Empire State Buildingв продължение на 8 часа и 5 минути . Въпрос на вкус и търпение.
Следва продължение...
Снимки: http://www.marina-bay.sg, http://asiasingapore.blogspot.sg, http://www.warhol.org/, http://events.insing.com.
