„Ако бяхме приятели“: Славена Петкова размества очевидното на Art Athina 2026
Познатото има един особен недостатък – рядко се съмняваме в него. Приемаме го за даденост, подреждаме го в удобни категории и продължаваме нататък. Докато някой не размести детайлите. Точно с това се занимава българската художничка Славена Петкова, която от 12 до 16 ноември представя серията IF WE WERE FRIENDS („Ако бяхме приятели“) на Art Athina 2026 в Атина.
Селекцията от девет маслени картини, обединени в общ визуален разказ, ще бъде показана от Gallery 33 в Onassis Ready – новото пространство, свързано с фондация „Онасис“, което тази година за първи път приема един от най-дългогодишните форуми за съвременно изкуство в Европа. Куратор на представянето е Калина Жечева.
Изкуството на Славена Петкова започва там, където на пръв поглед няма нищо особено. Българската мултидисциплинарна художничка обича да си играе с познатото, да преобръща смисли и позиции, да размества пластове и да открива сериозни въпроси в привидно обикновени ситуации. Резултатът е достатъчен, за да се усъмним в собствената си преценка. Или поне да се усмихнем.
Завръщане в Атина
Срещата с Атина съвсем не е случайна. Родом от Варна, но израснала в гръцката столица, Славена се завръща в града, който е оформил ранните ѝ преживявания и продължава силно да влияе на художествения ѝ поглед. Следват години в Австрия и Нидерландия, където през 2017 г. завършва Кралската академия за изкуства в Хага и е номинирана за наградите Tent Academy Awards.
Този живот между няколко страни и култури личи и в работата ѝ. Тя свободно преминава между концептуално изкуство и фигуративна абстракция, а нейни произведения са представяни в международни изложби в България, Гърция, Нидерландия, Австрия и Обединеното кралство. Сега Атина отново се превръща в сцена – този път като място на професионално завръщане.

Реструктурализъм: да разглобиш и да пренаредиш
За това, което прави, Славена използва собствено определение – реструктурализъм. Самоопределяща се като реструктуралист, тя използва изкуството, за да разглобява и пренарежда установени модели на мислене.
Отправната точка често е нещо съвсем обикновено – обект, ситуация или разпознаваем образ. Чрез хумор, ирония и неочаквани визуални връзки художничката измества обичайния смисъл на познатото. Така създава пространство, в което противоречията не просто се забелязват, а могат да бъдат преживени по личен и непосредствен начин.
Добър пример е картината с операционната зала: хирурзи в сини униформи, ярка болнична лампа, наситени оранжеви и розови стени – и сред тях една фигура, застинала във вик, която внезапно обръща цялата сцена. Привидно документален момент се превръща в ироничен и малко абсурден разказ за това как изглеждаме, когато нещата излизат извън контрол.
Девет картини, един разговор
„Ако бяхме приятели“ събира девет маслени картини, замислени като едно цяло. Творбите влизат във визуален разговор помежду си – хуморът съжителства с напрежението, а привидно познатото се сблъсква с противоречията на съвременната действителност.
Серията улавя мимолетни жестове и неизказани напрежения, зад които стоят въпроси, занимаващи самата художничка. Сред тях е и представата за общото ни бъдеще: какво се случва с отношенията между хората, когато познатата реалност започне да се разпада? И кои човешки качества ни помагат да преминаваме през кризи?
Самото заглавие звучи като начало на изречение, което остава недовършено. Ако бяхме приятели… какво? Щяхме ли да си кажем истината? Щяхме ли да се разберем по-добре? Или просто щяхме да видим едни и същи неща по различен начин? Именно в тази условност е силата на серията – тя оставя на зрителя да довърши мисълта.

Театър от завеси и жестове
В едно от големите платна сцената е буквално разтворена: тежки сини завеси се отдръпват и разкриват странен спектакъл – фигура в розова мозаечна дреха, акробат, увиснал по завесата, мъж, който наблюдава от червения фон. Всичко изглежда като театрална постановка, в която никой не е сигурен коя е неговата роля. Цветовете са смели и наситени, линията е свободна, а персонажите сякаш са спрели насред движение.
Макар художествената практика на Славена да обхваща текстил, фотография, архиви и намеси в публични пространства, настоящата селекция е посветена изцяло на живописта. Това прави представянето в Атина особено интересно – възможност да се види как концептуалното мислене на художничката се превежда на езика на маслената боя.
Хуморът като сериозен инструмент
Хуморът остава един от най-разпознаваемите ѝ инструменти. Не просто като средство за забавление, а като начин да се приближим до сложни въпроси. Понякога един закачлив образ може да постави началото на съвсем сериозен разговор.
Това личи и в начина, по който Славена се представя пред публиката. На една от снимките, направени от фотографа Денислав Стойчев, тя прегръща собствената си картина, наполовина покрита с бяла тъкан – жест едновременно нежен, ироничен и малко театрален. Художникът и творбата застават един до друг като стари приятели. Или като хора, които тепърва се опознават.

Българска перспектива в международен разговор
Основан през 1993 г. от Асоциацията на гръцките художествени галерии, Art Athina е сред най-дългогодишните форуми за съвременно изкуство в Европа. Започнал като среща на 18 гръцки галерии, днес той е утвърдена платформа за диалог между гръцката и международната художествена сцена. Изданието през 2026 г. бележи нова глава в историята му с преместването в Onassis Ready.
За Gallery 33 участието е възможност да срещне творчеството на Славена с по-широка международна публика и да насърчи разговор около артистичен подход, който съчетава концептуална дълбочина с достъпен, често обезоръжаващ визуален език. А за българската съвременна сцена – още едно доказателство, че нашите художници имат какво да кажат в международния разговор за изкуството.
Накратко
Художник: Славена Петкова
Заглавие: IF WE WERE FRIENDS („Ако бяхме приятели“)
Куратор: Калина Жечева
Галерия: Gallery 33
Събитие: Art Athina 2026
Дати: 12–16 ноември 2026 г.
Място: Onassis Ready, Атина, Гърция
Уебсайт: art-athina.gr
Снимки: Денислав Стойчев
