Булгаков, който никога не спира да вълнува
От HighViewArt
Специален екип от млади хора изследват текст на Михаил Афанасиевич Булгаков, който ще бъде поставен за първи път на българска сцена. Спектакълът „Морфин“ по неговата едноименна повест ще види своята премиера на 25 февруари в новото пространство за култура Yalta Art Room. Театрално-визуалният моноспектакъл взима на мушка мястото на човека в света и изследва деструктивното разпадане на личността му в битката между разум и чувства, божествено и земно, реално и нереално.
В главната роля на доктор Поляков, както и в тази на Бомгард, ще се превъплъти младият и талантлив актьор Петър Петров-Перо. Режисьор е Кристина Беломорска, а това е нейният дебют на професионална сцена. Двамата са състуденти от класа на проф. Иван Добчев (випуск 2019) и са направили сами адаптацията на повестта. Творческият екип включва още Сияна Драганинска, която също прави своя дебют и е отговорна за сценографията и костюмите, музиката е дело на талантливия композитор Давид Кокончев, а мултимедията е създадена от момчетата от Sturshel Studios - Боян Фераджиев, Алекс Генчев и Иван Иванов и със съдействието на Стефан Михалев – Оди. Автор на плаката е Асен Танев.
„Морфин“ (1917 г.) е личната изповед на Михаил Булгаков, разкриваща тайната му зависимост към опиата и последвалите мрачни изпадания в коварната му прегръдка.
„Морфин – алкалоид, въздействащ на нервната система, предизвикващ затруднено дишане, повръщане, спадане на кръвното налягане, затопляне, успокоение, усещане за пълно щастие, екстаз, изпадане в полусънно състояние и мощни халюцинации. Извлича се от растението Мак. Носи името си от древногръцкия бог на сънищата Морфей. Използва се като силно обезболяващо при непоносима физическа болка, а понякога и при душевна… в 3повечето случаи. Непоносима душевна болка. Няма данни да носи дълготрайно облекчение. Води до пристрастяване и смърт.“
„Нощта тече черна и мълчалив. Там някъде е голямата гора, зад нея рекичка, студ, зима. Далеч...Далеч е настръхнала буря.
Скрит в своята стая доктор Поляков спи, сънува и вижда невидомото, пропада в невъзможното и в своя дневник изписва мрачната изповед на един морфинист.
Какви сънища сънува той? Какво вижда в своите халюцинации?
От какво бяга и има ли кой да го спаси – отговорите на тези въпроси ще ни дадат на 25 февруари от 19,30 ч. в Yalta Art Room
"Морфин" се поставя за първи път на българска сцена.
Проектът е финансиран от Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески инициативи 2021 г.“
Петър Петров – Перо (1993 г.; Благоевград) завършва актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ през 2019 г., в класа на проф. Иван Добчев. В момента следва магистратура „История и съвременност на философията“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Участвал е в представленията „Черна дупка“; „Говори ми като дъжда“; „Изкуство в клетка“; „Практики на принуденото тяло“, „Процесът“; „Сексуални перверзии“; „Сладка смърт“; „Късметлията с ръждивия пистолет“; „Орото ламя е“; „Ескориал“; „Вуйчо Ваньо“ и др. Снимал е в международни филмови продукции като „The Outpost”; „We die young”; както и в националните такива „Шекспир като улично куче“ и „Екшън“. Участва в сериалите „Братя“ и „Пътят на честта“. „Морфин“ е неговият първи моноспектакъл.
Кристина (1993 г., София) завършва НАТФИЗ през 2019г., специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Иван Добчев и магистратура „История и съвременност на философията“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Сред режисьорските ѝ работи са „Изкуство в клетка“; „Предназначено за събаряне“, „Моцарт и Салиери“, „Сексуални перверзии“, кино-театралната инсталация и радиопиесата „Архив: Името ми бе“; „Мишеловката“ в „Хамлет“ на плевенския театър и др. Играла е в представленията „Черна Дупка“, „Онова нещо“, „Срещу тишината“ и „Изгубеното поколение“. Номинирана е и печели награда „НАЙ-НАЙ-НАЙ“ за режисура на НАТФИЗ през 2019 г. , а през 2020 г. дебютната ѝ пиеса „EXODUS: отвътре навън“ е номинирана в конкурса на НБУ за нова българска пиеса. Моноспектакълът „Морфин“ е дебют за режисьора.
