Да рисуваш българския дух - спомен за Майстора

1 февруари 2017

Има картини, в които ти се иска да влезеш и да си там докато не се промениш от светлината им. Като картините на Владимир Димитров - Майстора. Не се питам защо.

Сещам се за поканата му "Елате с мен в една пролетна утрин". Продължава с удивителни детайли и завършва с "Не ви ли харесва?". Към природата, по думите му, е пристъпвал като поклонник към светите земи.

Сещам се и за спомените на едно от момичетата, които е рисувал. Когато ми ги разказваше, възрастната жена повтаряше най-важното - "Няма лош, няма грозен човек, всички сте добри, всички сте хубави". Казал й го, когато го питала "Защо точно мен рисувате, аз ли съм най-красивата".

Говорихме си с нея в Шишковци, когато бяха готови отново да разцъфтят кюстендилските ябълки - от ония, които са вдъхновявали Майстора. Също като всичко в земята ни, също като ръкоделията ни - за техните цветове и форми, за въображението на майсторките е оставил най-силни думи на възхищение. А да рисува е започвал рано, за да събере боите с първите лъчи и картините после да отключват пречистване.

Хората, които са познавали Рисувача, говорят за него като за добър, щедър и светъл човек, "какъвто рядко се ражда". Сигурно затова ни е показал нас, българите толкова обаятелни и силни. Идеализирал ни е, за да ни накара да се видим и такива. Макар със сигурност да е страдал от тъмната ни страна. Затова на автопортретите си ту се смее, ту плаче.

Нарочно минавам покрай паметника в градината зад Националната художествена галерия, да срещна усмивката на Майстора. Изпраща я на минувачи с тъмни очила, като че да им каже "Ти си българин, затова трябва да си благодарен". Може да го каже само който вярва в специалното на българския дух. А той е вярвал.