"Фантастични животни и къде да ги намерим" - магията продължава… или започва?
Влизам в киното и се настанявам удобно. След поничка с двоен шоколад съм настроена положително, преизпълнена с хормони на щастието. Дори и досадните реклами преди прожекцията не са способни да помрачат настроението ми.
Филмът започва. Слагам 3D очилата, с които ми става някак "по-харипотърско". Тук Хари още го няма, но фини сюжетни линии подсказват за предстоящото му съществуване. Появява се главният персонаж Нют Скамандър, изигран брилянтно от Еди Редмейн, мил и деликатно интровертен зоомаг, който моментално печели сърцето ми.
Действието се развива през 20-те години на миналия век в Ню Йорк и веднага ме залива романтиката на джаза. Усеща се както магията на времето, така и the magic itself.
В цялата тази мистериозна суматоха ми се приисква да си взема пухкав и своенравен любимец като един от тези на г-н Скамандър, но реалността ме дърпа за шлифера и решавам, че ще се задоволя и с някоя и друга котка.
Усещам, че стените на залата вече ги няма и то не само заради ефектите на триизмерния образ. Пренесла съм се в свят, лишен от скука и не ми се иска да излизам от него. Г-н Скамандър ме понася с куфара си, заедно с всички фантастични животни, и аз се настанявам там до края на филма.
Светлина. Пронизваща светлина, водеща обратно към истинския свят. Свалям очилата със страх, че цялата магичност ще ме напусне и ще ми стане сиво и делнично. Не! Тя е още там. Останала е в мен и вероятно дълго време няма да изляза от онзи куфар. Влезте и вие… на моя отговорност!
На следващия ден, завладяна от емоции, тършувам из интернет пространството за любопитни факти около създаването на "Фантастични животни и къде да ги намерим" и попадам на много любопитен момент. Една от песните в прожекцията, "Blind Pig", е написана от Джоан Роулинг и композирана от българина Марио Григоров. Нека нескромно да признаем гордостта си и да се насладим!
