Хавиер Бардем - ''Ако е писано да умра днес - живях, опитах и се справих добре.''

  • Сподели:
Хавиер Бардем - ''Ако е писано да умра днес - живях, опитах и се справих добре.''
Видео на деня

Да се занимаваш с превод на статии не е лека задача, а да се занимаваш с превод на интервю, те качва още едно стъпало в трудността, защото там не можеш да си позволиш игра на думи и свободни интерпретации. Личността, е световноизвестна и словото, излязло от неговата уста, както и посланията, които са отправени към читателя, трябва да стигнат до него по точно определен за целта начин - достоверно.
За времето, в което правя това, няколко неща влязоха силно в полезрението ми, но ще се спра само на едно от тях - това са хора, които вероятно и поради възрастта си вече, а може би и израстването и осъзнаването, имат ясна представа за себе си и за обективната реалност, в която живеят. Това са хора, които не се стремят да се напъхат на всяка цена и със всички средства, под светлините на прожекторите, напротив, стремят се да ги избегнат и да стоят встрани от тях. Често светлината е измамна и дава краткотрайно усещане за специалност обвито в целофан. Реалността е друго нещо, тя държи гръбнака ти изправен.

Това са хора, които не желаят да бъдат навсякъде и предпочитат да редуцират изявите си, повтарям, сигурно се дължи на опит. Когато си голям (не на ръст) и не летиш из орбита, се получава така. Но щом си малък и зелен - жадуваш да бъдеш в хорските уста. Запленен си от славата, егото ти се подхранва и се държиш сякаш притежаваш улиците и тротоарите, по които останалите стъпват.

Имах намерение да започна този текст с обичайната огърлица от думи - в кои филми е участвал днешният ни гост.
Да кажа, че е роден в Испания, също, че е носител на Гоя, на Оскар и че жената до него се нарича Пенелопе Круз.
Че от техния брак са се родили две прекрасни деца - Луна и Леонардо. Това обаче са сухи факти, които можете да откриете и сами в Google, а мен би превърнало в човек без стил.
Ще ви разкажа за другото лице на Бардем, за което не се говори.

Другото и малко познато лице на нашия гост, е, че от няколко години е член на Грийнпийс и по-конкретно част от кампанията на екологичната организация за изграждане защитен резерват на площ от 1.8 млн. кв. км. в Северния ледовит океан. Проект, в който е истински отдаден и амбициран, да помогне за смекчаване на най-лошите последиците от изменението на климата. Нещо, което засяга всеки един човек на тази планета.

Бардем рядко дава интервюта и дори е създал профилите си в социалните мрежи, цитирам: "Присъединих се към Twitter и Instagram, не за да споделям новини за закуската си, а да споделя това пътуване до края на Земята, което предприемам." Тоест още веднъж иска да обърнем внимание върху дейността му в Грийнпийс, използвайки името и популярността си по обществено значим начин.

Хавиер Ангел Бардем говори пред Рудигер Щурм, а честта да преведе за вас, е на HIGH VIEW ART.


Г-н Бардем, кой е най-важният урок, който научихте от детството си?

- Има много. Всички учим уроци, докато вървим. Но трябва да сме отворени в съзнанието си за учене. Докато остаряваме, опасността е да мислим, че знаем всичко - когато всъщност знаем все по-малко и по-малко. Само децата знаят всичко. Те наистина знаят! Идвам от Испания, която е много патриархално ориентирана държава. По време на детството ми баща ми отсъстваше по няколко причини, Бог да го благослови, но аз видях света през женските очи. Майка ми (Пилар Бардем си отиде преди броени дни) беше и майка, и баща. Видях какво означава да си жена на този свят. И какво означаваше да бъдеш актриса през шейсетте години в Испания.

Това не е било уважавана професия в онези години ли?

- Беше малко като да си к**ва! Изобщо не се взимаше на сериозно, беше отхвърлено. И силата на тази жена, майка ми, чрез привличане на достойнство във всичко, което правеше, колко упорито се бореше да ни отгледа три деца, без да си губи нервите, но със силата на лъвица ... Това ме кара да мисля, че ние мъжете сме слабия пол и сме толкова незащитени от тях, жените. Силата на майка ми, е нещо, на което винаги ще се прекланям. И един от най-важните уроци, които научих от майка си като актриса, е, че никога не се жениш за успех или провал.

Не беше ли Ръдиард Киплинг, който казва, че ако можете да срещнете успеха и провала и да се отнасяте към тях като самозванци, значи сте наистина балансиран?

- Да, както казва Киплинг, и двамата са измамници! Обичам тази песен от Metallica, която се нарича "Moth into the Flame" от последния им албум. Молецът е привлечен от пламъка - това е както при славата - но той изгаря. Така че пламъкът може да бъде успех или провал, но трябва да стоите далеч от него. Това не означава нищо. Това означава, че трябва да продължите да летите, да растете, да се учите. Но ние живеем в свят, в който привличането, прожекторите, бижуто, златото са толкова огромни, че хората попадат в пламъка.

Изгарял ли сте някога от този пламък?

- Всеки ден.

По какъв начин?

- Изгаряте, когато най-малко очаквате. Пламъците, които правят дори повече светлина от другите, са тези, от които трябва да избягате. Ходиш си по килима онзи ден и се провикват към теб: „Хавиер! Пенелопа!" И се обръщаш, следва момент, в който мислиш, че си направил нещо лошо. Какво стана, се питаш. Но просто някой не е имал правилния ъгъл за своя кадър.

Това е най-тривиалното нещо в света.

- Точно, и аз не нося никаква вина.

Как ви се струва успехът в наши дни?

- Остарявам, така че нещата, които оценявам най-много, са сега. Да бъда добър баща, да бъда най-добрият съпруг, което същевренно е и най-трудната задача, защото трябва да вложиш вниманието и енергията си, да отделиш време и любов на хората, които наистина обичаш и да се грижиш за тях. Времето е всичко. То е качество. Особено, когато говорим за деца.

Бащинството промени ли отношението ви към кариерата?

- Само в смисъл, че вече нищо не е толкова важно. Помогнете да образовате някого, знаейки, че трябва да образовате първо себе си. Знаейки, че наученото веднъж може да не е това, което трябва да знаете сега, за да задържите някого. Това е страхотно нещо. Сега има нови времена, има нови ценности, слава Богу, и вие трябва да ги научите. Времето и опитът помагат на Пенелопе и на мен като родители и двойка, които също работят заедно.

Предизвикателство ли беше за вас?

- Е, ние често си казваме „Обичам те". Важно е другият да знае, че го обичате. Филмите могат да бъдат много интензивен процес, но ние знаем кое е измислица и кое реалност. Не споделяме нищо у дома по отношение на работата.

Робин Райт веднъж каза, че кариерата ù винаги е била на второ място след желанието да отглежда деца и да има семейство.

- Семейството е свещено за всички ни. Що се отнася до филмите, е важно да покажете със собствените си принципи и цели: „Това може да не е човекът, за когото се вкоренявате, но трябва да го изслушате, защото той има смисъл." Трудна задача е. Ето защо режисьор като Асгар Фархади например използва семейството като ключ във филмите си, понеже въпросът е чувствителен за мнозина от нас.

Какво е следващото, което ви предстои?

- Не знам. Усещането за „какво следва", е изтощителен процес. Това ви държи живи и мотивирани, но мисленето за какво сте направили, е без значение. Платих своите дългове. Реших важни въпроси. Ако е писано да умра днес - живях, опитах и се справих добре.