"Интерстелар" - мисията за един по-добър свят

26 ноември 2014

В началото на този месец беше премиерата на дългоочаквания нов филм на Кристофър Нолан. Ако има нещо, с което можем да свържем създателя на последните три филма за Батман, то това е, че Нолан излиза извън нормата, извън конвенционалното. Думата "предвидимо" не е определение, което отговаря на името на режисьора. Само трябва да се споменат "Генезис" или "Мементо".

И така, на 7 ноември "Интерстелар" излезе по кината. Имайки предвид предишите му проекти, имах огромно желание да видя какво ще предприеме този път британо-американеца.

Още с първите си кадри филмът ни отвежда в не толкова далечното бъдеще – земята вече не е така гостоприемна към хората. Голяма част от населението, което е останало, се занимава със земеделие. Такъв е и бившият изпитателен пилот на НАСА – Купър (Матю Макконъхи). Макар и превърнал се във фермер, Купър не може да приеме заобикалаящата го реалност – всичко да продължава ей така, без да се търси някакъв изход.

Затова, изправен пред дилема дали да замнине на мисия в космоса заедно с Амелия (Ан Хатауей), Доил (Уес Бентли) и Ромили (Дейвид Гиази) – в друга галактика, където би могло да е намери спасение за човечеството или да остане и да продължи да живее ден за ден.

Купър избира мисията. Тя би могала да помогне децата му – Мърфи и Том да живеят в един по-добър свят. И така бившият пилот на НАСА заминава на една непредксазуема мисия, която ще го отведе в много различни от нашия светове.

Светът, който ни представя Нолан е истински интересен. Не може да се отрече, че той има широк усет за визията. Мащабността също присъства.

Някои критици писаха, че Нолан го бива в техничността, но не може да създава драматичност. Както казах режисьорът има мащабен размах – това се видя и в "Генезис". Не съм съгласна, че драматичните моменти са слабо място във филма. Те са умерени и точно на място. Това е филм за бъдещето, за научата фантастика. Прекаляването с драмата би навредило.

Знаем, че Кристофър Нолан си пада по продължителните филми. "Интерстелар" попада в тази категория – той е около 3 часа, но няма да преувеличава като кажа, че те не се усещат в кинозалата.

Ако не друго, то филмът ни кара да се замислим какво би станало с нас, хората след 50, 60 години. Дали всъщност всички тези научно-фантастични сценарии не биха се оказали реалност?

"Интерстелар" е в кината от началото на ноември. Не е малко да се каже, че той е един от филмите на 2014 година. Най-вероятно ще го видим и на Оскарите през 2015.