Катрин Деньов: ''Нямам време да се обръщам назад''
От Нели Славова
79-ото издание на филмовия фестивал във Венеция започна в сряда вечерта с емоционална церемония по откриването, отбелязваща 90 години от най-стария филмов фестивал в света, стартирал през 1932 г.
Вечерта в Sala Grande в Palazzo del Cinema включваше актрисата Катрин Деньов, която получи наградата Златен лъв за цялостно творчество, последвана от президента на Украйна Володимир Зеленски, който отправи видео послание, подобно на филмовия фестивал в Кан през май.
Повече от 50 години след като дебютира във Венеция като звезда от класиката на Луис Бунюел от 1967 г. Belle du Jour, Деньов е отличена от фестивала със своя Златен лъв за кариерни постижения.
''Този фестивал беше много специален за мен'', каза Деньов на претъпкана пресконференция, докато се връщаше назад към някогашното си присъствие.
Актрисата се качи на сцената с украинското знаме, но каза, че ще се въздържи да прави устни изявления за войната в Украйна.
''Умът и духът ми са с тях всеки ден, но нямам какво да направя.''
78-годишната актрисата каза, че ѝ е трудно да направи равносметка на кариерата си.
''Равносметките са трудна задача, а и изглежда така, сякаш едва ли не си решил всички загадки. В рецептата има много късмет, добри срещи и добри решения, а понякога и лоши. Ако не са лоши решения, то поне са грешни, но това е част от пътя. Не всичко принадлежи на актьорите, ние сме само част от един филм. А понякога пък вземате добри решения, но резултатът не е това, което се очаква да бъде.''
Запитана кои са били най-големите предизвикателства в кариерата ѝ, Деньов оприличи започването на снимки на даден филм с тръгване на разходка в планината.
''Нямам време да се обръщам назад, защото гледам към настоящето си и продължавам напред.''
На въпрос относно продължителността на нейната кариера, Деньов сподели, че за една актриса е по-лесно да работи в Европа, отколкото в Холивуд.
''Много по-добре е да си в Европа, отколкото в Америка. В момента нещата не стоят по този начин, но през 50-те, след навършване на 35 годишна възраст, една актриса вече се смяташе за повече от зряла. Фокусът и начинът на правене на филми бяха различни в онези времена.''
