Money in art. Money as art.
Money in art или Money as art? Връзката между изкуство и пари може да бъде разгледана от поне две гледни точки. На първо място е бизнес страната на тези отношения.
Парите в изкуството. През Ренесанса например парите са формирали целия облик на тогавашното изкуство. Как точно ще изглежда една картина, какъв ще е сюжетът, какви ще са материалите, които ще бъдат използвани, се е определяло не от художника, а изцяло от мецената, тоест клиента. Той не само е определял сумата, която ще бъде дадена за дадено произведение на изкуството, а и това как тази сума ще бъде разпределена между материали, време, размери на творбата и т.н.
Fast forward. Днес в ХХI век нещата не са стоят по-различно. И сега, както и в Ренесанса, търсенето определя предлагането. Но днес не пряко меценатите решават какво да е изкуството, а арт пазарът. Художникът наблюдава развитието на пазара и сам решава какво се харчи най-добре, а от там и какво да рисува, какъв е най-често търсеният размер на картината, пък дори и какви са най-модерните рамки. Но дали художникът и творчеството му ще бъдат подчинени на изискванията на мецената или на арт пазара, е общо взето все едно. Художникът винаги е в подчинение.
Andy Warhol, една от най-ярките фигури в съвременното изкуство, няма нищо против да е подчинен на и зависещ от пазара. Той казва, че „да бъдеш добър в бизнеса е най-очарователният вид изкуство“ и че „правенето на пари и работата са изкуство, а успешният бизнес е най-доброто изкуство“. Тези думи на Warhol описват много точно бизнес страната на връзката между изкуство и пари. Показват и отношението на съвременните творци към правенето на изкуство - то е равно на правенето на пари.
Днес елитарното изкуство се смята за демоде, а художниците, които с творчеството си се стремят да изразяват себе си, са заклеймявани като „егоисти“ и са почти на изчезване. Парите, или по-точно големите пари, са онази движеща сила, която превърна арт пазара в един от най-мощно развиващите се през последните десетилетия. Не че този през Ренесанса не е бил във възход, но все пак сумите, които се дават през ХХI век за изкуство не са същите като тези, които са били давани в ХV век например. Ако през 1457 г. великият ренeсансов майстор Филипо Липи е получавал от Джовани ди Козимо де Медичи 100 флорина за направата на триптих, който заможният флорентинец да подари на краля на Неапол Алфонсо V, то днешните суми са на светлинни години от тази. През май месец тази година близо 120 милиона долара бяха дадена за „Викът“ на Едвард Мунк. Доста впечатляващо, нали?
В днешно време изкуството обикновено е разглеждано в контекста на арт пазара и всяко произведение се възприема като стока. Търговете за модерно и съвременно изкуство и умопомрачаващите суми, които се дават за произведения са онова, което медиите най-често споменават, когато стане въпрос за съвременно изкуство. Днес повече се дискутира коя е последната най-скъпо продадена картина и за колко точно е изтъргувана, отколкото какво за вътрешния си свят разказва Alex Katz в творбите си. В крайна сметка в това няма нищо лошо. Просто за да участва в актуалния диалог за съвременната икономика и да бъде добре продаван и колекциониран, художникът трябва да не се задълбочава излишно в личния си свят и във въображаемите образи, които той ражда, а да се стреми да използва достъпен, лесно смилаем художествен език, т.е. да борави с вече познати образи, които масата лесно разпознава и асимилира.
От друга страна обаче, връзката между изкуство и пари може да бъде разгледана от творческата гледна точка.
Парите като изкуство. Първи Andy Warhol въвежда паричните знаци като основен „персонаж“ в произведенията си. През 1960 г. той започва да прави ярки, цветни творби, съдържащи доларови знаци, а в началото на 80-те години се завръща към темата. Серията му от картини Dollar Signs се превръща в една от най-известните и често колекционирани серии на художника, а фразата „I like money on the wall“ („обичам пари по стените“) става нейно мото. Част от критиците определят тези творби на Warhol като протест срещу алчността и комерсиализацията на западното общество. Те едва ли са прави обаче, тъй като самият автор ни най-малко не се опитва да скрие собствената си любов към парите. И докато има хора, които обичат „пари по стените си“, то ще ги получават в рамкиран вид, от такива като Warhol, които ги предпочитат в банковата си сметка.
Някои художници обаче приемат твърде буквално думите на Warhol, че парите са изкуство и правенето на пари също е изкуство. Това се случва с немския художник Hans-Jürgen Kuhl. Той живо се интересува от живопис, джаз, мода, пътешествия и…фалшифициране на американски долари. За него паричните знаци и образите от банкноти и монети се превръщат не просто в страст и вдъхновение, а в истинска мания. Преди да се захване с този бизнес, Kuhl е успешен, добре продаван художник. Голямата му мечта обаче е да покаже пред целия свят, че тези така желани, почти свещени американски долари не са нищо повече от сложни образи, печатани масово върху секси хартия.
Германецът превръща направата на максимално убедителни $ 100 във фикс идея. Разработва свой собствен уникален процес. А резултатът е поразителен. Kuhl прави съвършената 100-доларова банкнота и тя се превръща в „творбата“ на живота му. И точно когато сключва уникалната сделка за 533 000 евро срещу 6,5 милиона долара във фалшификати, полицията го залавя, арестува, а малко по-късно пуска под гаранция. Няма да се учудите, че идол на Kuhl е Andy Warhol. Kuhl може би ви изглежда като поредното побъркано wannabe, тръгнало да променя света на големите пари и да доказва себе си. Ако погледнете нещата през призмата на философията на Warhol обаче, която Kuhl сляпо следва, то правенето на пари е изкуство (било то фалшиви), а успешният бизнес е най-доброто изкуство. Така че излиза, че Kuhl не е никакъв фалшификатор, а си е истински творец, който освен всичко е добър и в правенето на бизнес.
Не всички последователи на Warhol, разбира се, фалшифицират пари. Някои са просто талантливи творци и правят изкуство. Такъв е Хубен Черкелов. Той е дяволски добър в това, което прави. И е българин. От 11 години живее в Америка и е един от художниците, за които изображенията от монети и банкноти са се превърнали в извор на вдъхновение. Отивайки в Америка той се заема със задачата да изгради свой собствен стил, с който да намери подобаващо място на американския пазар. Е, успява! Днес неговите картини с познати образи от парични единици от различни страни са сред най-търсените от колекционерите не само в САЩ, но и в цял свят. Изглежда че богаташите наистина обичат да гледат пари по стените си. Но повече за Хубен и парите следващия път.
Съвременните художници често са обвинявани, че са забравили истинския смисъла на думата „творя“ и не са нищо повече от money makers. Аз не виждам нищо лошо в това един художник да дава на пазара това, което се търси и да печели добре от изкуството си. Вапцаров е казал:
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал
но ми требва свобода и хлеб.
Художниците днес може да нямат пълна свобода и да зависят пряко от пазара, но поне имат “хлеб”. А на кой му пука, когато има достатъчно пари и си живее добре. Май това също си е един вид свобода, right?
Снимки: http://www.houbenrt.com; http://www.wired.com; http://evilmonito.com; http://in.reuters.com
